България е сред четирите страни в ЕС с държавен дълг под 30 на сто от БВП през второто тримесечие, сочат данни на Евростат


Държавният дълг на еврозоната, представен като съотношение от брутния вътрешен продукт (БВП), се е повишил до 88,8 на сто в края на второто тримесечие на 2026 г. спрямо 88,4 на сто в края на първото тримесечие, сочат най-новите данни на Евростат, публикувани днес. На равнище Европейски съюз делът също нараства - от 82,5 на сто през периода януари-март до 82,9 на сто през периода от април до края на юни.
На годишна база делът на държавния дълг се е увеличил както във валутната зона - от 87,3 на сто в края на второто тримесечие на 2025 г. до 88,8 на сто, така и в ЕС - от 81,4 на сто до 82,9 на сто.
В края на второто тримесечие на 2026 г. дълговите ценни книжа представляват 83,9 на сто от общия държавен дълг в ЕС и 84,5 на сто в еврозоната, заемите - съответно 13,8 на сто и 13,1 на сто, а наличната валута и депозитите - по 2,4 на сто и за двете зони.
Междуправителственото кредитиране, свързано с предоставянето на заеми между държави от ЕС, възлиза на 1,3 на сто от БВП в еврозоната и на 1,1 на сто в ЕС.
България е сред страните с най-нисък държавен дълг
В края на второто тримесечие на 2026 г. най-високо съотношение на държавния дълг спрямо БВП сред страните от ЕС е отчетено в Гърция (140,8 на сто), Италия (139,9 на сто), Франция (119,1 на сто), Белгия (110,2 на сто) и Испания (101,4 на сто).
Най-ниското съотношение държавен дълг към БВП за второто тримесечие на 2026 г. е регистрирано в Естония (26,1 на сто), Дания (27,1 на сто), Люксембург (28,2 на сто) и България (28,7 на сто). Това са единствените членки на ЕС със задължения по-малки от 30 на сто от БВП.
Спрямо първото тримесечие на 2026 г. 15 страни членки регистрират ръст в съотношението на дълга към БВП, в 10 е отчетено понижение, а в Нидерландия и Испания е останало без изменение спрямо първите три месеца на годината. Най-голямо увеличение е отчетено в Полша (с 3 процентни пункта), Латвия (1,9 процентни пункта), Литва (1,6 процентни пункта), Франция (1,4 процентни пункта) Италия и Малта (1 по 1,3 пр. п. и за двете държави) и Естония (1,1 пр. п.). Най-значително понижение е регистрирано в Кипър (-3 процентни пункта), Гърция (-2,7 процентни пункта), Унгария (-2 процентни пункта), Ирландия (-1,8 пр. п.), Хърватия (-1,6 пр. п.) и Словакия (-1 пр. п.).
В България повишението на държавния дълг е с 0,1 пр. п. на тримесечна база. 
Спрямо второто тримесечие на 2025 г. 18 страни членки регистрират ръст в съотношението на дълга към БВП в края на второто тримесечие на 2026 г., а 11 страни членки - понижение. Най-голямо увеличение е отчетено в Полша (6,7 процентни пункта), Литва (4,9 процентни пункта), Белгия (3,8 процентни пункта), Франция (3,7 процентни пункта), Люксембург (3,6 процентни пункта) и Естония (3 процентни пункта), Румъния (2,5 пр. п.) и България и Австрия (с по 2,4 пр. п. и за двете държави). Най-голямо годишно намаление е отчетено в Гърция (-11,2 процентни пункта), Кипър (-9,5 процентни пункта), Словения (-4,5 процентни пункта) и Португалия (-3,4 процентни пункта).
Ниво на задлъжналост в края на 2025 г.
Съотношението на държавния дълг към БВП в края на 2025 г. нараства в ЕС до 81,5 на сто спрямо 80,3 на сто в края на 2024 г., а в еврозоната - до 87,7 на сто при 86,6 на сто за същия период.
В края на 2025 г. най-ниските съотношения на дълга към БВП са регистрирани в Естония (24 на сто), Люксембург (26 на сто), Дания (27,2 на сто), България (29,9 на сто), Ирландия (34,8 на сто), Швеция (35,1 на сто) и Литва (39,3 на сто). Съотношението на дълга към БВП  е над 60 на сто от БВП в 12 страни членки, като най-високи нива са отчетени в Гърция (145,4 на сто), Италия (136,7 на сто), Франция (115,7 на сто), Белгия (108,1 на сто) и Испания (100,5 на сто).
През 2025 г. общите държавни разходи в еврозоната са възлизали на 49,8 на сто като дял към БВП, а общите приходи - на 46,8 на сто. В Европейския съюз разходите са били 49,4 на сто от БВП, а приходите - 46,3 на сто.
Спрямо 2024 г. съотношението на държавните приходи и разходи към БВП се е увеличило както в еврозоната, така и в ЕС.

София

КЗК представи насоки за сътрудничество между земеделските производители

Укрепването на българското земеделско производство, преодоляването на раздробеността в сектора и подобряването на пазарните позиции на производителите са сред основните...

Виена

Икономическите перспективи пред Украйна се влошават под натиска на руските атаки, сочат прогнозите на икономически институт

Икономическите перспективи пред Украйна се влошават на фона на засилващите се руски атаки с дронове и ракети, сочи най-новата прогноза...

Русе

В Русе ще бъдат именувани два плавателни съда за обслужване на брегови знаци по река Дунав

Изпълнителната агенция "Проучване и поддържане на река Дунав" (ИАППД) организира утре церемония по именуване на два новопостроени плавателни съда. Това...

Кюстендил

Предложената сума за предварително съгласуване по Плана за справедлив преход за област Кюстендил е увеличена до близо 17,3 млн. евро

Предложената сума за предварително съгласуване по Плана за справедлив преход за област Кюстендил е увеличена на 17 292 000 евро,...

София

Огнище на птичи грип е констатирано в старозагорското село Еленино

Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) констатира огнище на Инфлуенца А (грип) в животновъден обект в село Еленино, община...

Вашингтон

Русия ще изпрати утре първа пратка дизелово гориво за САЩ, заяви вицепремиерът Александър Новак

Русия ще изпрати утре първия си танкер с дизелово гориво за САЩ, като част от постигната договореност с американския президент...