"По последни данни за 2023 г. в България едва 2 процента от хората между 25 и 64 години са преминали някаква форма на обучение и образование. Това е много малък дял. В ЕС е 11 процента, а в държави, които имат най-активни и динамични пазари на труда като Дания и Швеция, тези дялове са над 30-40 процента. Тоест, почти всеки втори човек преминава през някаква форма на обучение. При нас като че ли самите работодатели нямат толкова развита култура да инвестират в съществуващите си кадри", каза Николов.
Той коментира и друга тенденция, която се наблюдава през последните години, а именно завръщането на български кадри от чужбина. "Видяхме едно обръщане на демографската тенденция. Много българи се върнаха през 2020-2021 година в страната от чужбина", посочи Адриан Николов.
Според него причините за тази тенденция са комплексни. "Достъпът до по-добри работни места имаше голямо значение, наред с доста сериозен икономически растеж, сближаването с европейския стандарт особено за висококвалифицираните специалисти. Сега продължава тази тенденция, но и много хора от трети страни влизат тук", каза икономистът от Института за пазарна икономика.
Той коментира въпроса с чуждестранните работници, главно в лицето на турци, сирийци и украинци, които след това остават да живеят у нас за постоянно. "Разбира се, интересен е въпросът те доколко са подготвени за пазара на труда, доколко имат подходящи умения, доколко могат да се адаптират тук, но досега по-скоро опитът е положителен. Тези, които са искали да се интегрират в пазара на труда, са успели", каза още Николов.