България е сред най-засегнатите страни от ЕС заради митата, въведени от САЩ, сочи анализ

България е сред най-засегнатите страни от ЕС заради митата, въведени от САЩ, сочи нов съвместен анализ на Фондация „Приложни изследвания и комуникации" и Глобалния алианс за търговски и иновационни политики (GTIPA) на икономическите последици от американските мита, въведени на 2 април 2025 г., с фокус върху ЕС и България, съобщиха от Фондацията.
Анализът обхваща 25 държави, от които 10 в Европа, и установява, че за първата година след въвеждането на митата (април 2025 – март 2026 г.) износът на ЕС към САЩ е спаднал с 13,7 на сто, а търговският излишък на ЕС се е свил с 35,6 на сто. България е сред най-засегнатите - износът към САЩ е намалял с 23,7 на сто на годишна база, а до януари 2026 г. спадът достига 42 на сто спрямо предходната година. Особено уязвими са металите (мед: 65,3 на сто; алуминий: 93,2 на сто) и прецизните медицински изделия (42,9 на сто).
Въпреки тези удари, реалният БВП на България е нараснал с 3,1 на сто през 2025 г. - двойно над средното за ЕС от 1,5 на сто, отчитат анализаторите и допълват, че растежът обаче се дължи предимно на услугите (5,8 на сто), докато индустрията отбелязва лек спад от 0,3 на сто, което поставя въпроса за дългосрочната индустриална устойчивост.
На европейско ниво, ЕС реагира чрез диверсификация - временното прилагане на търговското споразумение с Меркосур от 1 май 2026 г., напреднали преговори с Индия и Индонезия, и нови договорености в областта на критичните метали. Авторите предупреждават обаче, че регулаторният контрол не е достатъчен за дигитален суверенитет: дефицитът при интелектуалната собственост се е задълбочил с 14,6 на сто, а при бизнес услугите — с 35,8 на сто. За България анализът препоръчва секторен подход, увеличаване на инвестициите в научно-изследователска и развойна дейност до 1,5 на сто от БВП, ускорено прилагане на механизма SAFE за технологии с двойна употреба, и решителна борба с корупцията и лошото управление като условие за привличане на конструктивен капитал.
Пълният текст на анализа може да бъде открит ТУК.
През август миналата година, в интервю за БТА, заместник-министърът на икономиката и индустрията Дончо Барбалов, потърсен от БТА във връзка с влизането в сила на 7 август на митата от 15 процента за внос на стоки от Европейския съюз, каза, че очакваният спад в българския износ за САЩ заради новите мита е около 32,8 процента или 1,5 на сто от общия износ. Очакваният негативен ефект върху БВП на България от наложените мита е около 0,35 процента.
Разчетите на ведомството тогава показваха, че негативните ефекти върху българския експорт ще са 12,5 процента среднопретеглено мито. Заместник-министър Барбалов напомни в интервюто си, че ЕС е единственият търговски партньор на САЩ с двуфазово определение на митата.Това означава, че ако митото е било между нула и 15 процента, то става 15 процента, а ако е било над 15 на сто, ставката се запазва на същото равнище, каза Барбалов и посочи тогава, че това има както своите плюсове, така и минуси по отношение на отражението върху българския износ. Той прогнозира, че заради значителния си по обем износ групата стоки, които най-много ще бъдат засегнати от новите мита, ще са медицинските, хирургическите и зъболекарските инструменти и апарати, както и слънчогледовите семена. Негативен ефект ще има и върху групата "друга апаратура" – тестомери, аеромери и подобни инструменти, при които митото от 0,4 на сто става 15 процента.