Най-разпространената форма условни задължения (такива, които могат да настъпят в определен случай, като спиране на погасяване на заем - бел. ред.) в страните от ЕС е държавногарантирания дълг, както и обезпечения по активи на трети страни. През 2020 и 2021 г. държавногарантираните дългове, предоставени в ЕС, са нараснали значително след началото на пандемията. През 2022 г. нивото им е било повлияно от енергийната криза след руската инвазия в Украйна. През 2023 г. е имало спад на държавногарантираните дългове в повечето страни от ЕС.
През 2023 г. най-високото общо ниво на държавногарантираните дългове е отчетено в Нидерландия (30,4 на сто от БВП), Финландия (17,9 на сто), Италия (15,3 на сто), Германия (14,6 на сто) и Франция (13,5 на сто). отчита Евростат. За сметка на това в Ирландия, България, Чехия и Словакия равнището на държавногарантираните дългове се равнява на или е под 1 на сто от БВП .
Нивото на задълженията на публичните предприятия, класифицирани извън държавното управление през 2023 г., варира в широк диапазон в страните в ЕС. Значителни задължения са регистрирани в Германия (86,5 на сто от БВП), Нидерландия (79,5 на сто) и Гърция (71,4 на сто). В България този дял е 9,3 на сто.
Словакия (3,7 на сто), Испания (4,1 на сто) и Кипър (8,4 на сто) са с най-ниско равнище на задълженията на публичните предприятия извън държавното управление.
През 2023 г. Кипър е страната с най-високо ниво на необслужваните кредити в сектора на държавното управление - 11,8 на сто от БВП, следвана от Хърватия с дял от 0,9 на сто и Испания – 0,5 на сто. За останалите страни са или на много ниско или нулево равнище