България е сред страните в ЕС с най-висок дял на транзитния превоз по вътрешни водни пътища през 2025 г.

България е сред държавите от Европейския съюз с най-висок дял на транзитния превоз по вътрешни водни пътища през 2025 г., като той достига 92,8 на сто от общия товарен превоз. По този показател страната се нарежда след Хърватия (97,2 на сто) и пред Люксембург (87,9 на сто), Словакия (83,0 на сто) и Унгария (60,1 на сто), сочат актуални данни на Евростат, публикувани днес.
През 2025 г. товарният превоз по вътрешните водни пътища в Европейския съюз е възлизал на 118,0 млрд. тонкилометра, което представлява спад от 3,0 на сто, или 3,7 млрд. тонкилометра, спрямо 2024 година.
Данните показват, че след период на относително стабилни обеми между 2015 и 2017 г. от около 145–146 млрд. тонкилометра, превозите отбелязват рязък спад през 2018 г. Последват частично възстановяване през 2019 и 2021 г., но без достигане на предишните равнища. От 2022 г. тенденцията отново е низходяща, като през 2023 г. е отчетено най-ниското ниво от 116,4 млрд. тонкилометра, преди през 2024 г. да бъде регистрирано частично възстановяване до 121,6 млрд. тонкилометра.
Германия и Нидерландия остават водещите държави по обем на товарния превоз по вътрешни водни пътища през 2025 г. с по 42,7 млрд. и 42,2 млрд. тонкилометра. Заедно те формират 71,9 на сто от общия обем на превозите в ЕС.
На равнище ЕС международният превоз има най-голям дял – 54,7 на сто от общия обем, следван от националния превоз с 24,9 на сто и транзитния с 20,4 на сто.
Международният превоз преобладава в Австрия (74,0 на сто), Германия (64,1 на сто) и Белгия (57,2 на сто). Националният превоз е доминиращ в Чехия (97,4 на сто), Полша (82,2 на сто) и Франция (60,2 на сто), а в Литва, Финландия и Швеция през 2025 г. е отчетен единствено вътрешен превоз.
По видове товари най-голям дял заемат металните руди с 22,2 на сто от всички превози, следвани от кокса и рафинираните нефтопродукти (16,2 на сто), както и химикалите, каучука, пластмасите и ядреното гориво (14,3 на сто).
Спрямо 2024 г. най-силен спад е отчетен при превоза на селскостопански продукти – с 19,7 на сто, докато най-голямо увеличение е регистрирано при въглищата и суровия петрол – с 21,3 на сто.