България е в челото по процентен ръст на средствата за научна дейност в ЕС през 2023 г., но е в дъното по дял от БВП, по данни на Евростат


През 2023 г. общите бюджетни средства за научноизследователска и развойна дейност в ЕС са били 123,6 милиарда евро, което се равнява на 0,73 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП), отчита Евростат. Това е увеличение с 5,3 на сто спрямо 2022 г. (117,4 милиарда евро) и с 54,8 на сто спрямо 2013 г. (79,8 милиарда евро).
През 2023 г. отпуснатите от правителствата средства за научноизследователска и развойна дейност на равнище ЕС са били 275,6 евро на човек, което е увеличение с 53,3 на сто спрямо 2013 г. (181 долара на човек).
Най-много средства са били отделени в Люксембург (646,6 евро на човек), следвана от Дания (552,4 евро на човек) и Германия (529,3 евро на човек).
За сметка на това страните с най-малък бюджет за научноизследователска и развойна дейност са Румъния (21,2 евро на човек), България (33,1 евро на човек) и Унгария (48,1 евро на човек).
Между 2013 и 2023 г. почти всички правителства в ЕС са увеличили бюджетните разходи за научноизследователска и развойна дейност като съотношение евро на човек. Най-големите процентни увеличения са регистрирани в Латвия (+291 на сто от 16 евро на човек през 2013 г. до 62,6 евро през 2023 г.), Полша (+147 на сто от 37,8 евро до 93,3 евро) и България  (+133 на сто от 14,2 евро до 33,1 евро). Унгария е единствената страна в ЕС, която е регистрирала спад (-28 на сто от 66,9 евро до 48,1 евро).
Над една трета от бюджета за научноизследователска и развойна дейност отива в общи университетски фондове.
Най-голям дял от отпуснатите бюджетни средства за научноизследователска и развойна дейност през 2023 г. или 35,5 на сто са предназначени за общо развитие на знанието, финансирано основно от държавни субсидии, които висшите учебни заведения получават в подкрепа на дейностите си.
Допълнителни 17,3 на сто от средствата за научноизследователска и развойна дейност от други източници освен общите държавни университетски фондове, следвани с 11 на сто за промишлено производство и технологии, 6,9 на сто за здравеопазване и 6 на сто за проучване и експлоатация на космоса.

Сливен

Цената на нивите в област Сливен намалява с 2,8 процента, а наемът – с 4,0 процента през 2025 г., по данни НСИ

През 2025 г. средната цена на сделките с ниви в област Сливен достига 1 784 лв. за един декар, което...

Ню Йорк

Инфлацията в САЩ е достигнала своя пик, а лихвените проценти са на подходящо ниво, заяви президентът на клона на УФР в Ню Йорк

Президентът на подразделението на Управлението за федерален резерв (УФР) за Ню Йорк Джон Уилямс посочи наличието на множество признаци, че...

Отава

Канадската централна банка запази основната лихва на ниво от 2,25 процента за шести пореден път

„Банк ъв Канада“ (Bank of Canada  - централната банка на страната) остави без промяна основната лихва на ниво от 2,25...

Йерусалим

„Мудис“ влоши прогнозите си за израелската икономика заради несигурността около мирните споразумения в региона

Международната рейтингова агенция „Мудис“ (Moody's) залага на по-нисък икономическият растеж на Израел тази година, отколкото при предишните си прогнози, като...

Берлин

Германското правителство планира мерки за облекчаване на разходите за енергия на стойност 13,3 млрд. евро през 2027 г.

Германското правителство планира пакет за облекчаване на енергийните разходи за бизнеса и потребителите на стойност 13,3 млрд. евро през 2027...

Ню Йорк

Индексите на Уолстрийт се повишават в началото на търговията, подкрепени от корпоративните отчети

Основните индекси на Уолстрийт започнаха днешната търговия с повишения, докато инвеститорите оценяват по-слабите от очакваното данни за инфлацията на производител...