България е в застой по отношение на иновациите, изтъква Българската стопанска камара (БСК) в свой анализ, озаглавен "Запазването на позицията на България в Глобалния индекс за иновации 2024 - добра новина или реално изоставане", съобщиха от Камарата.
В анализа се посочва, че позицията на страната ни в Глобалния индекс остава непроменена спрямо предходната година - 38-мо място, но за разлика от повечето страни, които подобряват представянето си в различните измерения на индекса, България, както и предходната година, отчита влошаване на представянето си.
Глобалният индекс за иновации измерва настоящото състояние на иновациите в световен аспект, като чрез задълбочената си методология представя поглед върху тенденциите на развитие както в глобален план, така и за всяка отделна държава.
Иновационните икономики в Топ 3 по региони остават непроменени от миналата година: САЩ е лидер в Северна Америка, Бразилия в Южна Америка и Карибите, Швейцария в Европа, Южна Африка в Субсахарска Африка, Израел в Северна Африка и Западна Азия, Индия в Централна и Южна Азия и Сингапур в Югоизточна и Източна Азия и Океания.
Промени обаче има в класирането на иновационните икономики по групи доходи. В групата на държавите с високи доходи позициите се запазват: първа е Швейцария, следвана от Швеция и САЩ. Промени има в групата със средно високи доходи, като Китай запазва лидерската си позиция, Малайзия отново е на 2-ро място, а Турция измества България от третото място. Филипините успяват да влязат в топ 3 на страните с по-ниски средни доходи.
В глобален план се забелязва намаляване на инвестициите в иновации за 2023 г., за разлика от периода 2020 - 2022 г., когато имаше ежегодно увеличаване. Технологиите и внедряването им продължават да напредват с много бързи темпове, както и социално-икономическият ефект от иновациите. В обратна посока обаче се движи прогресът на зелените технологии, който се забавя и отчита спад.
Иновационната среда в България
В иновационен стълб "Институции" България се срива с 27 позиции от 66-то място миналата година до 83-то място през тази година. По отношение на ефективност на институциите България вече се представя по-лошо от страни като Гана, Танзания, Казахстан, Сърбия и Северна Македония, изтъкват авторите на анализа на БСК. В иновационен стълб "Човешки и изследователски капитал" страната ни се изкачва с четири позиции до 62-ро място, но по отношение на индикаторите, включени в този стълб, тя отчита по-слабо представяне (като общ резултат) в сравнение с предходната година. Това ясно се вижда в индикаторите, които отчитат образованието, където въпреки че разходите за учител спрямо ученик се увеличават, оценките на учениците по PISA продължават да се влошават, се отбелязва в анализа.
В иновационен стълб "Инфраструктура" България се изкачва с шест позиции до 22-ро място, но отново отчита по-слабо представяне в сравнение с предходната година и оценката на страната е занижена до 54,4 (от 100). По отношение на ИКТ достъпът до такива технологии е по-високо оценен (94,3) в сравнение с миналата година, но въпреки това България се срива от 24-та позиция до 51-ва, което според БСК директно показва колко бавно в сравнение с останалите страни протича дигиталната трансформация в страната и че България ще продължава да изостава.
В иновационен стълб "Зряло развитие на пазара" България отбелязва минимален напредък и получава минимално по-висока оценка от предходната година, като успява да се изкачи с десет позиции в класацията и заема 50-то място.
Индикаторите, свързани с кредитирането, показват, че страната влиза в топ 25 на финансиране на стартъпи и растящи компании, без да подобрява представянето си, но за сметка на това вътрешното кредитиране на частния сектор като процент от БВП получава значително по-ниска оценка от предходната година. Понижение на оценките се забелязва по отношение на търговия, диверсификация и мащаб на пазара.
По отношение на развитието на бизнес средата се отчита спад и този стълб вече не се отбелязва като силна страна на България, за разлика от предходни години, се посочва в анализа. Забелязва се влошаване на развитието на бизнес средата за целия ЕС, но за България влошаването е по-сериозно. Според БСК това е пряко свързано както с липсата на редовно правителство и дългосрочна стратегия за развитието на икономиката на страната, така и с липсата на належащи цялостни реформи в образователна система на страната.
Забелязва се сериозен спад на оценката на финансирането на развойна дейност от предприятията. Тенденцията за слаба връзка "наука-бизнес" продължава и се задълбочава ниската иновационна свързаност, като за изминалата година страната от 38-ма позиция се срива до 55-та. Драстичен спад се наблюдава в развитието на клъстърите, като страната вече излиза извън топ 50 и заема 58-ма позиция. По брой джойнт венчър (съвместни) сделки и стратегически алианси, страната губи 29 позиции и се свлича на 76-то място.
В иновационен стълб "Знание и технологично въздействие" позицията на България в сравнение с 2022 г. се подобрява (достига 30-та позиция), но оценката се понижава, което затвърждава тенденцията на забавяне на иновационното развитие на страната, отбелязват от БСК. Страната подобрява минимално оценката си и позицията си по отношение въздействие на знанието, благодарение на значително подобреното представяне на производството на високи технологии като процент от общото производство, където страната влиза в топ 40. Оценката би била още по-добра, ако страната беше подобрила продуктивността на труда, която обаче остава почти същата в сравнение с предходната година.
В иновационен стълб "Творческо въздействие" България показва най-добро развитие, като влиза в топ 30. В тази област са и най-силните страни на иновационната екосистема, а именно индикаторите за "нематериални активи", където страната се изкачва до 22-ра позиция, благодарение на високата оценка за индустриален дизайн (12-та позиция). Страната обаче губи позиции и представяне по отношение на интензитет на нематериалните активи и регистрирани марки. От 42-ра позиция България се изкачва до 12-та в категорията "Творчески продукти и услуги" поради подобреното представяне в индикаторите за износ на културни и креативни услуги (процент от общия износ), както и производство на национални игрални филми.
Анализът на БСК поставя на фокус темата "Изкуствен интелект, космически технологии и приложна математика". Подбрани са тези области, тъй като са ключови и определящи бъдещето.
"В тази обстановка на изострено пренареждане и надпревара за по-добро позициониране на страните в глобалните вериги на доставки с висока добавена стойност, всяка година застой е равносилен на сериозно изоставане. Азбучна истина е, че създаването и внедряването на ново знание и възпитаването на високообразовано население е ключ към просперитета и богатството на цялото общество. В този смисъл, България продължава да губи ценно време, което в един момент няма да може да бъде наваксано. Глобалният индекс за иновации и индексите, свързани с глобалното позициониране на българската наука, ясно очертават проблемите и пречките пред развитието на иновационната екосистема в България, а именно задълбочаваща се криза на институционално ниво, липсата на адекватен национален ресурс за подкрепа на иновациите, дълбоко остаряла нереформирана образователна система“, се казва още в анализа на БСК.
България отбелязва лек спад в Световната класация за дигитална конкурентоспособност на Института за развитие на мениджмънта (IMD) - Швейцария за 2024 г., съобщи преди дни Българската търговско-промишлена палата на интернет страницата си. Според Палатата това е ясен знак за необходимостта от активна държавна и частна ангажираност за развитие на цифровите технологии и степента, до която тяхното прилагане влияе върху бизнес практиките и административното управление. Сингапур, Швейцария и Дания са най-конкурентните в цифрово отношение сред 67 глобални икономики, докато САЩ показват спад, посочиха тогава от БТПП.