България има потенциал в развитието на индустриалната роботика и в близко бъдеще ще има скок в тази област. Това стана известно от интервю на БТА с проф. д-р инж. Август Иванов, след като по-рано днес името му беше вписано в Златната книга на Патентното ведомство. Проф. д-р Иванов е съизобретател на 31 патента, директор е на Института по роботика на БАН. Той работи в областта на роботиката, сензориката, изкуствения интелект, нано- и микротехнологиите.
"В България има роботика, точно в тази област, но тя си търси място под слънцето, както се казва, в области за рециклиране на роботи, за писане на нов софтуер за тях и даване на нов живот на такива технологии", посочи ученият. По думите му почти всичко, което е в индустрията като производство в тази област, е свързано с вносна технология.
Проф. д-р инж. Август Иванов изтъкна обаче, че в България има много специалисти, а и е голямо желанието за обучение в тази област. Той даде пример с икономическата зона в Пловдив и посочи, че там има голяма нужда от специалисти, които са инженери по поддръжка. Това е страхотно и вярвам, че в близко бъдеще ще има скок в тази област, допълни той.
Аз съм в Института по техническа кибернетика и роботика от 1985 година. Тогава много се залагаше именно на индустриалната роботика. За съжаление, в годините на промените липсата на финансиране промени тотално картата, спомня си ученият. Той напомни, с уговорката, че го прави без носталгия, че по линия на Съвета за икономическа взаимопомощ се е акцентирало у нас върху производството на електрокари, мотокари, а първите български персонални компютри са правени в Института. С времето, когато държавата започна да финансира по-малко в науката, настъпиха кризи в това развитие и в момента силно е занижено това направление, посочи проф. д-р инж. Август Иванов. Ученият със съжаление отбеляза, че в областта на индустриалната роботизация са ни изпреварили страни като Япония, САЩ, Китай, държавите от Западна Европа.
Става дума за комплекс от наши идеи, които сме реализирали в тези патенти, каза проф. д-р Иванов, който е съизобретател на 31 патента, и изтъкна работата на екипа учени с ментор академик Чавдар Руменин. Почти всичко, което сме патентовали, е в областта на електрониката и мултисензорите за магнитно поле, свързано е с това как чиповете се влияят от него и от екстремни температури, допълни той и посочи, че е приложимо в космическите технологии. Проф. д-р Иванов отбеляза сложността на изследването на тези процеси. За щастие, успяхме по европейски проекти да финансираме прекрасна научна апаратура, която в дните на отворени врати в Института по роботика може да бъде разгледана, коментира той.
Ученият е завършил математическа паралелка в столичната двадесет и първа гимназия. В Техническия университет ръководителят на дипломната ми работа, с когото много добре се сработихме и още тогава имахме две публикации, ми даде визия за евентуално бъдещо развитие като докторант в Института по техническа кибернетика и роботика и попаднах в подходяща среда за научна дейност, описа ученият накратко пътя си в науката. Вече повече от 30 години се занимаваме с академик Руменин в областта на микроелектрониката, нанотехнологията, обобщи той.
Като вдъхновяваща личност проф. д-р Иванов посочи съпругата си, която по образование е генетик и работи в Института по физиология на растенията и генетика към БАН. Тя е доцент и също обучава докторанти. В общи линии сме академично семейство, хубаво е, че в различни посоки се движим, но това помага от чисто организационна гледна точка, коментира ученият.