България може да намери съмишленици по света за справедлив енергиен преход, смята евродепутатът Цветелина Пенкова

България може да намери съмишленици по света за справедлив енергиен преход, смята българският евродепутат Цветелина Пенкова (СиД/БСП). Тя е част от официалната делегация на Европейския парламент на тазгодишната Конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по въпросите за изменението на климата (СОР29), която ще се проведе в Баку от 11 до 22 ноември 2024 г. Пенкова бе избрана за зам.-председател на Комисията по промишленост, изследвания и енергетика в Европейския парламент (ЕП), за президент на Европейския енергиен форум и е вицепрезидент на Групата за подкрепа на ядрената енергетика в ЕП. Сред основните й приоритети в последните години са адекватна енергийна политика с цел намаляване на сметките за домакинствата и индустрията и създаването на силна индустриална политика, която да върне производствата и конкурентоспособността на Европа.
Решенията, които се взимат на тези конференции, би трябвало да са продукт на осъзнати национални политики, за които да се търси подкрепа от различни международни партньори. Ако знаем какво искаме да постигнем, можем да намерим съмишленици, които да ни подкрепят, каза Цветелина Пенкова за БТА. И дава конкретни примери. "Не само България разчита на собствени ресурси като въглищата за своята енергетика. Ако искаме да запазим благосъстоянието на заетите в Маришкия басейн, можем да търсим други държави, с които да инициираме политики за подпомагане и продължаване на работата на този сегмент от енергетиката. Въглищата са най-важното и разпространено изкопаемо гориво в Индия, което захранва 55% от енергийните нужди на страната. Населението на Индия е 17,78% от общото световно население. Ако успеем да обединим подобни държави, можем да настояваме за създаване на финансови инструменти, които подпомагат заетите в този сектор", каза Пенкова. Тя дава и друг пример - с Китай, който инвестира много в производството на възобновяеми източници като фотосоларни панели или вятърни генератори и постепенно намалява използването на въглищата. "Ако съумеем да създадем добри контакти между българските и китайските компании, можем да произвеждаме част от тези технологии в България. Полша е друг пример от нашите европейски партньори, които са силно зависими от енергията, произведена от въглища. В тази посока имаме много възможности да работим заедно относно рекултивацията на въгледобивните региони и гарантирането на дългосрочна заетост на експертите от сектора", посочи Пенкова. 
Тя припомни, че в последната година на предния мандат на Европейския парламент е работила по Регламента за реидустриализация на Европа, който предвижда именно инвестиции в заводи за подобни нови технологии. "В настоящия мандат на европейските институции този план ще бъде доразвит и в момента се говори за създаване на конкретна Индустриална сделка, която да наследи и доразвие индустриалното крило на Зелената сделка. Основният ми приоритет в тази посока ще бъде да осигурим нужните ни инвестиции, за да постигнем това", каза българската евродепутатка. 
Финансирането на прехода към чиста индустрия ще бъде и основната тема на тазгодишния глобален форум в Баку. "До този момент чрез регулациите на европейско ниво изведохме ясни критерии за това какво дефинираме като чиста енергия. Сега трябва да използваме тези източници на енергия, за да изградим работеща индустрия и икономика както в България, така и в ЕС. Подчертавам, че за тази цел ще се мобилизира значителен европейски ресурс, но не бива да пренебрегваме и необходимостта от публично-частни партньорства. Само ако използваме всички налични ресурси и дългосрочно привличаме нови инвестиции, можем да говорим за връщане на конкурентоспособността на европейската икономика", подчерта Пенкова. 
Според нея на конференциите на ООН за климата се залага много на възобновяемите източници и се подценява ролята на ядрената енергетика. "Това е технология, която е вече добре развита в последните 60 години и може да осигури балансиране на енергийните ни системи. Проблемите с високите цени на електроенергията в нашата част на Европа идват от разликата между търсене и предлагане и липсата на свързаност между държавите. Казано просто, когато възобновяемите източници произвеждат през деня, ние нямаме нужда от тази енергия. А когато вечерта ние имаме нужда, те не могат да произвеждат. Затова ролята на ядрената енергетика, като базова и чиста мощност, е толкова важна", изтъкна Пенкова. Тя изрази задоволство, че на COP28 в Дубай през декември 2023 г. за първи път повече от 20 страни, сред които и България, подписаха декларация за утрояване производството на ядрената енергия. "Ако инвестираме в нея, ще си осигурим по-предвидими и ниски цени в дългосрочен план. Също така ще инвестираме и в технология, в която нашите компании са световни лидери и ще можем да развиваме нашите кадри и да създаваме високоплатени работни места в Европа. България вече е показала, че нашите ядрени инженери са сред най-уважаваните в света и се надявам, че българските политици ще разберат, че имаме крайна нужда от подобна национална политика", каза българската евродепутатка Цветелина Пенкова.