Като заместник-министър Янчев отговаря за директните плащания и растениевъдството, припомня БТА.
В рамките на дискусията за наличността и финансовата достъпност на торовете в ЕС заместник-министър Янчев подчерта, че Планът за действие за торовете е добра основа за общ европейски отговор на кризата на пазара. По думите му България подкрепя усилията за укрепване на европейската торова индустрия, диверсификацията на доставките и развитието на нисковъглеродни, органични, биобазирани и кръгови торове.
По-рано този месец Европейската комисия представи план за подобряване на достъпа на европейските земеделци до торове на фона на ограничените доставки заради събитията в Близкия изток. Комисията предвижда да осигури подкрепа за земеделците преди настъпването на лятото. Малко по-късно Съветът на ЕС съобщи, че спира за срок от една година налагането на мита при вноса на азотни торове, използвани в земеделието. Мярката се предприема на фона на поскъпването и недостига на торове заради обстановката в Ормузкия проток, и ще обхване също вноса на суровини за торове като урея и амоняк.
„От съществено значение е последващите действия на Европейската комисия да осигурят бърза, ефективна и реална подкрепа за земеделските производители, стабилизиране на пазара и укрепване на стратегическата автономност и продоволствената сигурност на ЕС“, заяви Янчев.
Той оцени положително намерението на Европейската комисия за активиране на селскостопанския резерв и възможността за адаптиране на екосхемите в стратегическите планове по ОСП. Според него подобни мерки трябва да бъдат придружени от допълнителен финансов ресурс, без да се намаляват средствата за директните плащания към фермерите.
Заместник-министърът изрази и притеснения относно въздействието на Механизма за корекция на въглеродните емисии на границите (CBAM) върху цените на торовете и производствените разходи. По думите му временна дерогация за торовете до 2027 г. би допринесла за ограничаване на ценовия натиск върху земеделските стопани.
По време на заседанието Янислав Янчев постави и въпроса за необходимостта от извънредна гъвкавост по отношение на правилото N+2 по Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023–2027 година. Той отбеляза, че геополитическата нестабилност, нарастващите производствени разходи и пазарните сътресения създават сериозни затруднения пред изпълнението на вече поети ангажименти от страна на земеделските производители.
„Нашето предложение е за календарната 2026 г. да бъде въведена цялостна дерогация по отношение на правилото N+2 за всички държави членки, която да осигури необходимата стабилност и предвидимост за бенефициентите в селските райони“, каза още заместник-министър Янчев.
В знак на солидарност България подкрепя исканията на Словакия във връзка с тежката ситуация, предизвикана от екстремната суша тази пролет, тъй като земеделските производители все по-често са неблагоприятно засегнати от климатичните промени.
В хода на дискусиите страната ни обърна внимание и на кризата на пазара на мляко, като изрази подкрепа за спешни мерки в млечния сектор заради продължаващия спад на изкупните цени и увеличаващите се производствени разходи.
„България настоява за използване на средства от селскостопанския резерв, както и за прилагането на механизми за бърза пазарна намеса“, заяви Янчев.
По темите, свързани с търговията в селското стопанство, заместник-министърът подчерта необходимостта от гаранции, че либерализацията на пазара няма да подкопава конкурентоспособността на европейските производители чрез внос на продукти, произведени при по-ниски стандарти.
„Стриктното прилагане на така наречените огледални клаузи трябва да бъде водещ принцип, така че вносните продукти да отговарят на същите изисквания за качество, безопасност, опазване на околната среда и хуманно отношение към животните, каквито важат за европейските производители“, заяви той.
В рамките на дискусията за нарастващия натиск върху европейското земеделие България подкрепи необходимостта от по-добра защита на европейските фермери и настоя за законодателни промени, които да осигурят по-добра хармонизация на правилата за етикетиране на храните в ЕС и да гарантират правото на потребителите на информиран избор.