Производителността на труда на отработен час в България е нараствала средно с 2,5 на сто годишно през периода 2020-2024 г., пет пъти по-бързо от средния темп за Европейския съюз от 0,5 на сто. Растежът на добавената стойност в страната е бил средно 2,8 на сто годишно, показва най-новият анализ на Виенския институт за международни икономически изследвания (wiiw), публикуван с актуализацията на неговата база данни за растежа и производителността.
Според авторите повишаването на производителността в България се дължи предимно на по-висока ефективност, а не на увеличаване на наличния капитал на отработен час. Подобна е тенденцията в Хърватия, където добавената стойност е нараствала средно с 3,7 на сто годишно, а производителността на труда с 2,3 на сто.
Полша отчита среден годишен растеж на добавената стойност от 2,6 на сто и увеличение на производителността на отработен час с около 2 на сто. За разлика от България и Хърватия тя е сред малкото държави, в които инвестициите продължават да допринасят съществено за повишаването на производителността чрез увеличаване на капиталовата осигуреност.
Анализът, изготвен от Роберт Щерер, Себастиан Дражски и Давид Ценц, показва продължаващо забавяне на растежа в ЕС. Средното годишно увеличение на добавената стойност е намаляло от 2,2 на сто през 1995-2008 г. до 1,5 на сто през 2012-2019 г. и 1,2 на сто през 2020-2024 г.
Растежът на производителността на труда се е забавил от 1,3 на сто годишно преди световната финансова криза до 0,9 на сто през следващото десетилетие и 0,5 на сто през 2020-2024 г.
Променят се и източниците на икономически растеж. Преди финансовата криза (2007-2008 г.) повишаването на ефективността и натрупването на капитал са осигурявали общо около три четвърти от растежа в ЕС. През 2020-2024 г. делът на общата факторна производителност е намалял от 45 на сто до 36 на сто, а този на капитала от 30 на сто до 26,5 на сто. Все по-голяма част от растежа се дължи на увеличаването на заетостта.
Общата факторна производителност отразява ефективността, с която икономиката използва труда и капитала, включително влиянието на технологиите и организацията на работа.
Според института данните разкриват недостиг на инвестиции. През 1995-2008 г. наличният капитал на отработен час е намалявал само в три държави членки. През 2012-2019 г. техният брой е нараснал до осем, а през 2020-2024 г. до 12, или почти половината от страните в ЕС.
Трите най-големи икономики в съюза илюстрират тази тенденция. В Германия средният годишен растеж се е забавил от 1,7 на сто преди финансовата криза до 0,1 на сто през 2020-2024 г., а инвестициите почти не допринасят за него.
Франция отчита растеж от около 1 на сто, подкрепен от увеличаването на заетостта, но производителността на отработен час е намаляла. В Италия производителността почти не се е повишила през последните 30 години, а през 2020-2024 г. също е отчела спад.
Австрия се представя по-добре с растеж на добавената стойност от 0,5 на сто и увеличение на производителността на труда от 0,7 на сто, като е успяла да повиши и капитала на отработен час в по-голяма степен от трите водещи икономики.
В Испания, Гърция и Португалия средният годишен растеж е между 1,4 и 1,8 на сто. Възстановяването обаче се основава до голяма степен на увеличаване на заетостта, докато капиталовата осигуреност намалява.
Авторите посочват, че средствата от Механизма за възстановяване и устойчивост подкрепят икономическата динамика в Южна Европа. Те са допринесли с повече от един процентен пункт към растежа в Гърция и Хърватия през 2025 г., според оценки на Международния валутен фонд. Засега обаче подкрепата изглежда се проявява главно чрез търсенето и работните места, а не чрез натрупването на капитал.
Забавя се и догонването на западноевропейските икономики от балтийските държави и част от Централна Европа. Естония е отчела среден годишен растеж от 6 на сто преди финансовата криза и 3,2 на сто през следващото десетилетие, но почти никакъв през 2020-2024 г. В Латвия темпът е спаднал от 6,7 на сто до под 1 на сто, а в Чехия от 3,2 на сто до 0,5 на сто.
Според виенския институт резултатите потвърждават изводите в докладите на Енрико Лета и Марио Драги за необходимостта европейските спестявания да се насочат към продуктивни инвестиции. Драги оценява нуждата от допълнителни инвестиции на 750-800 млрд. евро годишно, или около 4-5 на сто от брутния вътрешен продукт на ЕС.
Авторите предупреждават, че растежът, основан предимно на увеличаване на броя на работещите, има ограничения. Застаряването на населението, очакваното свиване на работната сила и намаляването на средния брой отработени часове изискват по-силен принос от инвестициите и производителността.
Актуализираната база данни на института обхваща периода 1995-2024 г. и предоставя информация за добавената стойност, производителността и приноса на труда и капитала към растежа в държавите от ЕС, включително по 21 икономически отрасъла.
В по-ранен коментар за България институтът посочва, че очаква по-значителен растеж на икономиката на България през 2026 г. и идните две години, отколкото в пролетните си прогнози, публикувани в края на април. След ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) от 3,1 на сто през 2025 г. институтът очаква икономиката на България да нарасне с 2,5 на сто през 2026 г., което е по-добра оценка спрямо пролетната прогноза от края на април, когато беше предвиден растеж от 2 на сто.