България е сред държавите от Европейския съюз (ЕС) с най-голямо понижение на дела на възобновяемите енергийни източници, използвани за отопление и охлаждане през 2024 г., като спадът възлиза на 1,9 процентни пункта на годишна база. Това показват най-новите данни на Евростат за брутното крайно потребление на енергия от възобновяеми източници в сектора, публикувани днес на сайта на статистическата агенция.
На равнище ЕС използването на възобновяеми енергийни източници за отопление и охлаждане продължава да нараства, като делът им достига 26,7 на сто през 2024 година. Това е най-високата стойност от началото на съпоставимата статистика през 2004 г., когато показателят е бил 11,7 на сто. В сравнение с 2023 г. делът се е увеличил с 0,5 процентни пункта, но остава под средното годишно нарастване за периода 2004–2024 г., което е 0,75 процентни пункта.
В абсолютно изражение брутното крайно потребление на енергия от възобновяеми източници за отопление и охлаждане в ЕС постепенно се увеличава, основно благодарение на по-широкото използване на биомаса и термопомпи.
Съгласно Директива (ЕС) 2023/2413 от 18 октомври 2023 г. за насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници всяка държава членка трябва да увеличава средния си годишен дял на възобновяемата енергия в отоплението и охлаждането с най-малко 0,8 процентни пункта за периода 2021-2025 г. и с най-малко 1,1 процентни пункта за периода 2026-2030 година. На равнище ЕС средното годишно увеличение за периода 2021-2024 г. е 0,93 процентни пункта.
Сред държавите членки през 2024 г. най-висок дял на възобновяеми енергийни източници в отоплението и охлаждането отчита Швеция - 67,8 на сто, следвана от Финландия (62,6 на сто) и Латвия (61,8 на сто). Най-ниските стойности са регистрирани в Ирландия (7,9 на сто), както и в Нидерландия и Белгия - по 11,3 на сто.
В сравнение с 2023 г. 16 държави от ЕС отбелязват ръст на дела на възобновяемата енергия в отоплението и охлаждането през 2024 г., като най-голямо увеличение има в Малта - с 6,0 процентни пункта, следвана от Люксембург (+3,7 процентни пункта) и Дания (+1,9 процентни пункта).
Най-силен спад на показателя е отчетен в Естония - с 11,1 процентни пункта, следвана от Гърция (-2,9 процентни пункта) и България (-1,9 процентни пункта).