България подкрепя по принцип предложението на Европейския съюз за създаване на единна корпоративна правна рамка, известна като „28-и режим“ (EU Inc.), но настоява за допълнителни гаранции срещу злоупотреби и се обявява против възможността за създаване на дружества с нулев капитал.
Това заяви заместник-министърът на правосъдието Ирена Борисова по време на заседание на парламентарната Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, на което бе представена рамковата позиция на България по проекта на регламент.
Предложението за т.нар. „28-и режим“ предвижда създаването на единен набор от правила за учредяване и развитие на компании в рамките на Европейския съюз. Режимът няма да замества националните законодателства на държавите членки, а ще съществува като опростена алтернатива наред с тях.
Според концепцията за EU Inc. дружество с ограничена отговорност ще може да бъде регистрирано изцяло онлайн в рамките на 48 часа, при максимални разходи до 100 евро и без изискване за минимален капитал, става известно от сайта на Европейския парламент. С цел да се улесни процесът на започване на иновативен бизнес, всяко предприятие от Съюза ще може да избере този бизнес модел с ограничена отговорност и да го учреди във всяка държава членка.
По думите на Ирена Борисова българската страна приветства целите на предложението.
„Считаме, че задълбочаването на процеса на хармонизиране на правните системи на държавите членки ще допринесе за пълноценното функционеране на единния пазар и неговото по-нататъчно надграждане. Считаме също, че предложения опростен режим ще подпомогне значителното повишаване на конкурентоспособността на дружествата в контекста на икономическите предизвикателства, пред които понастоящем е изправен европейския съюз“, каза тя. Борисова добави още, че предложението ще насърчи инвестициите най-вече по отношение на иновативните и разразстващите се дружества както ще подпомогне и преодоялването на изоставането в областта на иновациите в Европа.
В същото време България изразява резерви по отношение на част от предложенията.
„Същевременно обаче считаме, че е необходимо да се гарантира, че този опростен режим няма да създаде риск от заобикаляне на установените правила, предназначени за предотвратяването на злоупотреби. Ето защо смятаме, че непримеливо да се включва възможност за нулев капитал в EU Inc, тъй като се създават рискове от компрометиране на защитата на кредиторите, повишава се рискът от изпиране на пари, данъчни измами и други престъпления“, каза тя.
България подкрепя по-широкото използване на цифрови решения и модернизирането на търговските регистри, но според Борисова заложените срокове за техническо изпълнение на новите изисквания са нереалистични.
Предложението предвижда свързване на националните търговски регистри чрез централен цифров регистър и промени в съществуващата система за взаимосвързаност на регистрите BRIS.
„Считаме, че сроковете за свързване, заложени в него към настоящия момент, са нереалистични и по тях следва да се работи допълнително“, каза тя.
Друг основен акцент в българската позиция е изключването от обхвата на регламента на правилата, свързани с прекратяването на дейността на дружествата и производствата по несъстоятелност.
Според Министерството на правосъдието тези въпроси следва да останат в компетентността на националното законодателство поради връзката им с други правни области, включително данъчното право и защитата на финансовите интереси на държавата.
„В случай, че несъстоятелността не отпадне от проекта е необходимо да бъдат предвидени гаранции за прилагане на някои особено важни правила в националното законодателство относно тези производства“, каза тя, давайки пример с националното законодателство по отношение на конкуренцията и производството по несъстоятелност.
Народният представител Томислав Дончев от ГЕРБ-СДС заяви, че инициативата е смела и е нормално по нея да има технически забележки. Той изрази симпатии към предложението и отбеляза, че остават детайли за допълнително уточняване.
Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове единодушно прие доклада по рамковата позиция на България.
В края на заседанието председателят на комисията Галин Дурев от „Прогресивна България“ предложи народните представители да обсъдят състава на бъдещия Обществен съвет към комисията.
Той подкрепи идеята на Томислав Дончев в него да участват представители на работодателските организации и предложи сред членовете да бъде включено и Националното сдружение на общините в Република България.