България рискува да изостане в енергийния преход без ясна рамка за батерийни системи, предупреждават от „Соларна академия България“

България рискува да изостане в енергийния преход, ако не приеме спешно регулаторна рамка за батерийни системи и гъвкавост на електроенергийната мрежа. Това се посочва в анализ на председателя на „Соларна академия България“ Веселин Тодоров, получен в БТА.
Според данни на „СоларПауър Юръп“ (SolarPower Europe) Европейският съюз трябва да увеличи капацитета си за енергийно съхранение десет пъти до 2030 г., за да запази конкурентоспособността си и да интегрира растящия дял на възобновяемите източници. През 2024 г. Европа е отбелязала 60-процентен ръст в инсталираните батерийни системи – най-високият за последното десетилетие.
На този фон България все още няма нито регулаторна рамка, нито национална стратегия за енергийно съхранение, въпреки рекордния ръст на ВЕИ през последните две години и нарастващото натоварване на електропреносната мрежа, отбелязват от организацията.
В началото на 2026 г. Европейската комисия ще представи първата Европейска стратегия за енергийно съхранение, която ще зададе рамка за инвестиции, технологични стандарти и пазарни механизми. „Това е последният сигнал към държавите членки. Енергийното съхранение не е допълнение към ВЕИ, то е гръбнакът, който определя дали една икономика може да бъде производителна, предвидима и конкурентоспособна“, коментира Веселин Тодоров.
По думите му липсата на регулации в България вече забавя проекти, увеличава разходите и поставя под риск бъдещи инвестиции. Страната е изправена пред три основни риска – напрежение в мрежата, нарастващи ценови колебания и пропуснати инвестиционни възможности.
 Честите откази за присъединяване на нови ВЕИ проекти и ограничените възможности за управление на натоварването показват, че без съхранение България няма как да увеличава дела на чистата енергия. Бизнесът усеща нестабилност - ниски цени през деня и високи вечер. Батерийните системи могат да намалят тези колебания с над 25 процента, показват европейските модели. Регионите в Централна и Източна Европа вече привличат производители на батерии, заводи за компоненти, нови индустрии, е отбелязано в анализа.„България има шанс да стане индустриален център в Югоизточна Европа, но без ясна рамка инвеститорите просто продължават към Румъния, Гърция или Унгария“, подчертава Тодоров.
Според него енергийното съхранение се превръща в „скритата инфраструктура“, която определя къде се разполагат нови предприятия, какви енергийни разходи имат индустриите и дали една държава може да предлага предвидимост.
„Ако България иска не просто да потребява, а да произвежда, тя трябва да започне да съхранява“, обобщава Тодоров.
Според експертите на „Соларна академия България“ страната може да се превърне в регионален лидер, ако предприеме спешни стъпки още през 2026 г. – да приеме законодателна рамка за енергийно съхранение, да изготви национална програма за батерийни системи, да модернизира мрежата и да създаде стимули за гъвкавост и привличане на индустрията за батерийни компоненти.