България с най-голям годишен спад на промишленото производство през юли сред страните от ЕС, според Евростат

Промишленото производство и в Европейския съюз, и в еврозоната намалява през юли с 1,1 на сто спрямо предходния месец, по оценки на Евростат, публикувани днес на сайта на статистическата служба на ЕС.
На годишна база е отчетен спад на производството с 2,4 на сто в целия ЕС, а само в страните от еврозоната - с 2,2 на сто.
Годишно сравнение по основни индустриални групи и по страни от ЕС
В България е отчетен най-голям спад на промишленото производство през юли 2023 г. спрямо същия месец на миналата година (-11,5 на сто на годишна основа) сред всички страни в Евросъюза, за които са налични данни. Следват Естония (-9,5 на сто) и Латвия (-8,6 на сто).
Годишен ръст на промишленото производство през юли сред страните от ЕС е отчетен само в Дания (5,7 на сто), Франция (2,8 на сто) и Малта (2,3 на сто). Единствената държава от Евросъюза, за която не са подадени данни е Кипър. 
В Европейския съюз през юли 2023 г. спрямо същия месец на 2022 г. производството на на енергийните продукти намалява със 7,4 на сто, а на потребителски стоки за дълготрайна употреба спада със 7,3 на сто. При междинните стоки е отчетен спад с 5,5 на сто.
Производството на капиталови стоки нараства с 1 на сто, а на потребителските стоки за краткотрайна употреба се увеличава с 0,6 на сто. 
Месечно сравнение по основни индустриални групи и по страни от ЕС
На месечна основа (спрямо юни 2023 г.) най-голямо намаление на промишленото производство в държавите от ЕС, за които са налични данни, е регистрирано в Дания (-9,1 на сто), Ирландия (-6,6 на сто) и Литва (-4,4 на сто). България е на 11-о място по този показател с месечен производствен спад от -1,2 на сто. 
Най-съществено месечно увеличение е отчетено в Швеция (5,1 на сто), Малта (3,4 на сто) и Унгария (2,9 на сто). И при този показател не са налични данни за Кипър. 
На месечна основа през юли 2023г. намалява производството в Евросъюза на капиталови стоки (-2,4 на сто), на потребителски стоки за дълготрайна употреба (-1,9 на сто) и на потребителски стоки за краткотрайна употреба (-0,8 на сто). Нараства производството на енергийни продукти (1,5 на сто) и на междинни стоки (0,1 на сто).