България с втори най-висок дял в ЕС по субективна бедност и най-голяма разлика между групите с високо и ниско образование, отчита Евростат

През 2022 г. почти една трета (29,5 процента) от населението на ЕС с ниско ниво на образование (отчетено според Международната стандартна класификация на образованието - ISCED на нива 0-2) е определяно като бедно, съобщава европейската статистическа служба Евростат на сайта си. 
Този дял е над три пъти по-нисък (9,2 процента) при хората с високо образование (нива 5-8 по международната класация), докато при хората със средно ниво на образование (нива 3 и 4) е 18 процента.
Сред страните членки на Европейския съюз 26 съобщават за по-висок дял на хората с ниско ниво на образование, които се определят като бедни, в сравнение с хората със средно и високо ниво на образование. Изключение прави Финландия, където процентът на хората със средно образование е малко по-висок.
Сред страните от ЕС Гърция има най-висок дял на хора с ниско образователно равнище (81,6 процента), които се считат за бедни. След нея се нареждат България (67,9 процента) и Словакия (53,3 процента). Най-нисък е броят във Финландия (7,3 процента), Люксембург (10,0 процента) и Швеция (11,3 процента).
Повечето от членките на ЕС отчитат значителни разлики между групите с високо и ниско образование. В 12 държави разликата е била най-малко 20 процентни пункта (п.п.). Най-значителните различия са в България (47,7 п.п.), Унгария (41,5 п.п.) и Словакия (39,5 п.п.), а най-малките - във Финландия (4,5 п.п.), Дания (5,9 п.п.) и Швеция (7,1 п.п.).