От Сдружението са убедени, че количеството не бива да бъде за сметка на качеството – не е необходимо да увеличаваме броя на туристите, посетили страната ни, а да се фокусираме върху добавена стойност, която те оставят в България. Но за по-дълъг престой и удолетвореност е необходим качествен продукт, който да се търси и през март-април и октомври-ноември, изтъкват от организацията.
Посланието „България – дестинация през четирите сезона” не е ново, изтъкват от ОБТ, но посочват, че въпросът е как добрите намерения да се напаснат с конкретни механизми. Целогодишният туризъм няма да стане само с пожелания. Трябва да излезем с продукти, като СПА- и медицински туризъм, културен, винен и гастрономически туризъм, MICE, спортен туризъм, круизи, образователен и туристически продукт за 55+, са категорични от организацията.
„Дори и да създадем успешен продукт, търговецът във веригата липсва. В Програмата не се споменават туроператорите и туристическите агенти, като свързващото звено между туристическия пакет и крайния клиент; липсва цялостна политика към онази фигура, която прави връзката с транспорта, хотела, атракциите, застраховането и цялото туристическо преживяване”, посочва Павлина Илиева, председател на Управителния съвет на ОБТ, цитирана в прессъобщението.
От ОБТ смятат, че да говори само за недостиг на кадри вече не е достатъчно. „Трябва да търсим причините защо младият човек не иска да направи кариера в туризма. Необходимо е професионално образование, реално дуално обучение, стажове, квалификация и ясна кариера. Туризмът не може да бъде сектор, в който човек работи един сезон и напуска. Не ни трябват просто повече работници. Трябват ни повече професионалисти”, изтъква Иванова. Тя е категорична, че професиите в туризма трябва да придобият смисъл и дълбочина; да се мисли в посока утвърждаване на техния имидж, защото добрият продукт се прави от професионалисти, а не от евтината работна ръка, която вкарваме от чужбина.
Тази тема не е единствената, която не присъства в програмния документ, отбелязват от ОБТ. „В текстовете не открих политика за изходящия организиран туризъм. Повечето мерки са със срок за изпълнение към края на мандата през 2030 г. А дотогава? Липсва достатъчно предвидимост и дългосрочна политика. Туризмът не може да се управлява сезон за сезон. Туристическият продукт за България, който един туроператор продава на международните пазари е с хоризонт година-година и половина, а много често решенията за бизнеса се вземат от изпълнителната власт непосредствено преди сезона”, коментира лидерът на ОБТ и обобщава, че туристическият бизнес се нуждае от предвидимост – в законодателството, данъците, рекламата, транспорта, кадрите и контрола.
Голям пропуск на Управленската програма на кабинета Радев е отсъствието на темата за сивата икономика в туризма, отчитат от ОБТ. „Ние не искаме по-малко контрол. Искаме по-умен контрол. Категорично заставаме зад всяка политика за изсветляване на сектора, но трябва да има еднакви правила за всички. Не може регистрираният и коректен бизнес да бъде проверяван постоянно, докато нелегалният работи без необходимата регистрация и трупа печалби”, категорична е Павлина Илиева, председател на ОБТ.
Правителството прие в средата на миналата седмица Програма за управление на Република България 2026-2030 г. Основна цел на програмата е изграждането на модерна, социална, сигурна и високотехнологична европейска държава с устойчиви институции, конкурентоспособна икономика и дългосрочна перспектива за развитие, която гарантира благосъстоянието на своите граждани, защитава националния интерес и съхранява България като силна, жизнена и просперираща национална държава за бъдещите поколения, съобщиха тогава от пресслужбата на кабинета.