Българите все още виждат в бързите кредити само това, че вземат пари, а не как ще ги връщат, смята председателят на асоциация "Активни потребители"

Българите масово продължават да виждат в бързите кредити начин да получат веднага пари, а изобщо не забелязват, че сумата, която трябва да връщат, далеч надхвърля законово установения максимум, каза днес във Варна председателят на асоциация "Активни потребители" (ААП) Богомил Николов. Той припомни, че преди повече от 10 години в законодателството бе предвидено, че годишният процент на разходите, т.е. съвкупни разходи по връщането на заема, не може да надвишават 5 пъти законовата лихва. Това към днешна дата е около 65 процента, посочи Николов и уточни, че ако някой тегли 1000 лева със срок за връщане една година, трябва да върне не повече от 1650 лева. На практика обаче при бързите кредити се връща много над този таван, в масовия случай годишният процент на разходите е между 150 и 200 на сто, допълни Николов. По думите му това се получава, като в самите договори се добавят разходи, които се дължат след датата на подписване. Потребителите обаче не обръщат внимание, че в споразумението са заложени такива допълнителни такси, каза Николов.
Като сериозен проблем той изтъкна и това, че фирмите, които отпускат кредити, като небанкови финансови институции, не са под надзора на БНБ. Ако някой има претенции към тях, трябва да се обърне към съда, подчерта Николов. Според него съдебната практика в момента показва, че масово решенията са в полза на потребителите. Хората обаче се притесняват, че завеждането на дело е нещо сложно, трудно, и може да доведе до още разходи, обясни председателят на ААП. Като допълнителен проблем той прибави и новоприетия закон за фалит на физическите лица. Според Николов той е потенциално неефективен, а предвидените процедури в него са толкова скъпи, че на практика се обезсмислят.
Препоръката на ААП към потребителите на бързи кредити е да търсят помощ в съда. Ако този процес стане по-мащабен, ще стане ясно, че има системен проблем, който трябва да бъде решен на национално ниво с промени в законодателството, посочи Николов.
За въвеждането на еврото председателят на "Активни потребители" коментира, че затруднения вероятно ще имат възрастните хора и децата. Според него най-трудно ще бъде през януари, докато в обращение са паралелно двете валути. ААП препоръчва хората да обменят левовете си максимално бързо и още от 2 януари да плащат в евро, посочи Николов. По думите му това е начин да се избегнат затрудненията със сметките наум в двете валути колко ресто трябва да се получи при покупка на стока.
Николов посочи, че няма притеснения за шоково вдигане на цените. Остава единствено хипотезата със закръглянето на цените, но пък това няма да е само в ущърб на потребителите, обясни той. По думите му много от търговците по-скоро ще предпочетат да свалят с няколко евроцента, ако искат стойността на стоката да е кръгла сума. 
Като потенциален проблем Николов посочи магазините в по-отдалечените и малки села. Неговите очаквания са, че там търговците няма да се снабдят с монети в евро и ще разчитат да получават такива от клиентите  Те трябва да направят усилието и да си купят т.нар. стартови пакети, които вече предлага БНБ, подчерта председателят на ААП. И допълни, че опитът на другите страни от ЕС показва, че обичайно след третата седмица от въвеждане на новата валута старата почти изчезва от обращение.