Българската асоциация за биологично животновъдство направи своето официално представяне във Велико Търново

Българската асоциация за биологично животновъдство (БАБЖ) направи своето официално представяне пред институции, браншови организации и земеделски стопани. Така беше поставено началото на дейността на нова национална организация, създадена от и за практикуващите биологично животновъдство в България.
На първото Общо събрание, проведено във Велико Търново, се събраха членовете на асоциацията, учредена през пролетта на 2026 г. В организацията засега членуват около 150 стопани от различни райони на страната.
Основната цел на БАБЖ е да работи за подобряване на диалога между животновъдите и институциите, за повече яснота и предвидимост при прилагането на нормативната уредба, както и за осигуряване на справедлив достъп до пасища и земя. Това заяви пред медиите съпредседателят на асоциацията Милена Раева.
По думите на Раева създаването на организацията е продиктувано от натрупаните през годините проблеми в сектора на биологичното животновъдство. Сред най-сериозните са липсата на достатъчно земя и пасища, затрудненият достъп до тях и непредвидимостта, породена от краткосрочните договори за ползване. Това възпрепятства дългосрочното планиране и инвестициите в стопанствата. Сериозен проблем е и неправилното разпределение на пасищата, както и липсата на достатъчно възможности за преработка на биологична продукция.
Раева съобщи още, че асоциацията е получила покана от Министерството на земеделието и храните (МЗХ) да се включи в работната група за подготовката на новия програмен период. Според нея това е възможност представителите на бранша да предложат конкретни мерки и законодателни промени в подкрепа на сектора. Сред останалите предизвикателства пред биологичното животновъдство тя открои тежките административни изисквания и бюрократичните процедури, свързани с контрола и сертифицирането. По думите ѝ липсват достатъчно биологично сертифицирани кланици, а произведената биологична продукция често се изкупува на цени, близки до тези на конвенционалната, което не компенсира по-високите производствени разходи. Раева каза, че влагат повече ресурси и изпълняват значително повече изисквания, за да осигурят здравословна и чиста храна.
В биологичното животновъдство животните се отглеждат при по-добри условия и се хранят с екологично чисти и биологично сертифицирани фуражи, обясни Раева. Пашуването е задължителен елемент от системата на отглеждане и следва да съставлява поне 60 процента от храненето им. Контролът върху биологичните стопанства също е значително по-строг.
Раева, която се занимава с биологично животновъдство от 2018 г. в района на Еленския Балкан, посочи, че този тип производство следва да бъде приоритетно подкрепян в планинските райони. По думите ѝ броят на животновъдите в България продължава да намалява както по отношение на стопанствата, така и на размера на стадата. Тя отбеляза, че биологичните стопанства преминават през проверки поне два пъти годишно.
Една от основните амбиции на асоциацията е да бъде намерен механизъм за по-дългосрочно разпределение на пасищата.
Раева обърна внимание и на необходимостта от подобряване на инфраструктурата в планинските райони.
Официални гости на събитието във Велико Търново бяха заместник-изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) Иля Илиев, директорът на Дирекция „Агроекология“ в ДФЗ Ангел Панев, директорът на Областната дирекция на ДФЗ Светослав Мишев. Присъстваха началникът на отдел „Биологично производство“ към МЗХ д-р Мая Макавеева и старши-експертът в Дирекция „Биологично производство“ в МЗХ Симеон Камбуров. Сред официалните лица бяха заместник-областният управител на Велико Търново Петър Димитров и заместник-кметът на старата столица Георги Недев.