Значима стъпка с дългосрочен икономически и геостратегически ефект е подписването на акционерно споразумение между "Райнметал" и ВМЗ ЕАД. Проектът предвижда инвестиция в размер на 1 млрд. евро, създаване на 1000 нови работни места и очаквана годишна печалба от 40 млн. евро. Това се посочва в отчет на Министерството на икономиката и индустрията (МИИ) за 2025 г., публикуван на интернет страницата на ведомството.
От Министерството изтъкват, че реализацията на този проект ще доведе до разширяване и модернизация на производствения капацитет на ВМЗ ЕАД, затваряне на производствения цикъл и изграждане на способности без аналог в Европа. Проектът ще допринесе за укрепване на веригите на доставки, трансфер на ноу-хау и внедряване на технологии от последно поколение, както и за развитие на производствени способности, съвместими със стандартите на ЕС и НАТО.
В отчета се посочва, че преките чуждестранни инвестиции в България нарастват значително и към края на септември 2025 г. достигат 2,5 млрд. евро (+21 на сто на годишна база), като само през септември притокът е 473 млн. евро, което от Министерството определят като ясен сигнал за засилено доверие към българската икономика. Важна роля за този резултат има и "Национална компания индустриални зони" ЕАД към Министерството на икономиката и индустрията, която през годината привлече над 40 млн. лв. инвестиции в държавните индустриални паркове и работи по проекти за над 80 млн. лв. на различен етап на реализация, при заявен интерес от компании от Германия, Италия, Испания. Паралелно стартираха ключови инфраструктурни и дигитални инвестиции, включително в Индустриален и логистичен парк Бургас и Индустриална зона "Загоре", както и проект за модернизация и дигитализация на зоните с европейско финансиране от 3 млн. евро – стъпки, които укрепват индустриалната база и повишават конкурентоспособността на страната, се казва още в отчета.
В него се изтъква, че през 2025 г. българската икономика запазва устойчив растеж и се нарежда сред водещите в Европейския съюз (ЕС). През третото тримесечие на настоящата година реалният ръст на БВП е 3,2 на сто на годишна база, което нарежда страната ни в топ 5 по ръст на БВП в ЕС, посочват от Министерството. По данни на Евростат, цитирани в отчета на ведомството, през второто тримесечие на 2025 г. спрямо същото тримесечие на 2024 г. почасовите разходи за заплати бележат най-висок ръст в България (+13,4 на сто) и Унгария (+11 на сто), Румъния (+10,4 на сто) и Естония (+10,3 на сто). България се откроява с това, че съчетава най-високия ръст на заплатите в ЕС със сравнително по-ниска инфлация в сравнение с другите държави в групата с много бърз ръст на възнагражденията, отбелязват от Министерството.
Подпомагането на международните икономически отношения през 2025 г. беше ключов приоритет, се изтъква в отчета на МИИ. Чрез Службите по търговско-икономически въпроси е оказано съдействие на над 1190 български компании за износ, намиране на партньори за съвместни проекти и решаване на различни проблеми. По региони помощта е предоставена на над 865 компании в Европа и Централна Азия, над 141 в Източна Азия, над 158 в Близкия Изток и над 40 в Северна и Латинска Америка. Паралелно с това са реализирани или са в процес на преговори 122 инвестиционни проекта в различни сектори на икономиката. Министерството на икономиката и индустрията съвместно с Българската академия на науките (БАН) разработи Програма за подобряване достъпа до международни пазари, чиято цел е да улесни и насърчи излизането на българските предприятия на външни пазари чрез изграждане на устойчива, дигитално базирана екосистема в подкрепа на износа, включително чрез дигитализация на информацията, по-добра координация между институциите и интегриране на финансови инструменти за подпомагане на експортната дейност. Внедряването на новата информационна система ще се осъществи в началото на 2026 г. Съвместно с БАН министерството изготви и динамичен модел за оценка на въздействието върху Българската икономика на новите мита, наложени от САЩ върху стоки от ЕС.
В партньорство с Европейската комисия продължава разработването на Национална индустриална стратегия за преработващата и добивната промишленост, която ще бъде завършена през 2026 г., информират още МИИ. Стратегията има за цел да подпомогне икономическата трансформация чрез преход към зелена икономика и внедряване на цифрови технологии, като очертае приоритетите на индустриалното развитие на страната до 2030 г.
Съвместно с Европейската инвестиционна банка, Министерството подготвя анализ на малките и средни предприятия, работещи за българската отбранителна промишленост. Анализът ще даде възможност за разработването на мерки за подпомагане на тяхната дейност и технологично развитие.
В областта на защитата на потребителите са предприети конкретни законодателни стъпки за привеждане на националното законодателство в съответствие с европейските изисквания. В Народното събрание е внесен и е приет на първо четене проект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, който разширява възможностите за защита на колективните интереси и урежда надзора върху безопасността на продуктите. Директивата относно представителните искове на потребителите е трябвало да бъде въведена в нашето законодателство до края на 2022 г. Заради закъснението в момента има стартирала наказателна процедура срещу България, напомнят от Министерството.
Изготвен е проект на нов Закон за потребителския кредит, с който българското законодателство се привежда в съответствие с Директива (ЕС) 2023/2225 относно договорите за потребителски кредити и се създават условия за по-високо ниво на защита на потребителите в контекста на бързото технологично развитие и навлизането на нови кредитни продукти. Предвидените мерки целят повече прозрачност и по-ясна информация за потребителските кредити, ограничаване на заблуждаващите реклами и нелоялните практики, предотвратяване на свръхзадлъжнялостта, насърчаване на отговорното кредитиране и укрепване на сигурността и доверието на пазара, се посочва още в отчета.
В рамките на процеса по присъединяване към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие е постигнат съществен напредък в областта на управлението на държавните предприятия. Приета е стратегия, която поставя основа за последователни реформи и подобряване на корпоративното управление, в съответствие с добрите международни практики, посочват още от МИИ.
Пълният текст на отчета на МИИ може да бъде открит тук.