Българската металургия има потенциал и желание да се включи в проектите на отбранителната индустрия на страната, заяви изпълнителният директор на БАМИ

Българската металургия има потенциал и желание да се включи в проектите на отбранителната индустрия на страната, заяви в интервю за БТА изпълнителният директор на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ) Политими Паунова. Асоциацията вече води разговори с държавата и фирмите от отбранителната индустрия за възможностите за доставка на метали за военната продукция от българските производители. Такава схема трябва да бъде заложена в новия проект на ВМЗ – Сопот и в производството на  новите снаряди да се използват български метали, допълни Паунова. Тя напомни, че браншът има технологична възможност и опит в производството на продукция за отбранителната промишленост. При гарантиран пазар няма проблем фирмите да усвоят и нови продукти, отговарящи на стандартите на НАТО. 
В навечерието на Деня на металурга - 5 ноември, браншът продължава да отчита стари проблеми, които се задълбочават и през годините досега не са решени. Един от тях е нерегламентираният внос на метална продукция от трети страни и затова от бранша се надяват от началото на следващата година да има нова търговска мярка за защита на пазара на стомана. Браншът е експортно ориентиран и търговската политика на ЕК пряко му се отразява, коментира Паунова. 
Създаденият през последните 10 години излишен капацитет, вече не само в Китай, причини истинска глобална криза. Нелоялните търговски практики и нарастващия протекционизъм допълнително изкривяват пазара на стомана и провокират масов внос в ЕС от Азия, Северна Африка и Близкия изток. Сега тази криза се задълбочава, посочи експертът. 
След наложеното от президента на САЩ Доналд Тръмп 50-процентно мито върху стоманата е наложително е ЕС да сключи търговското споразумение със САЩ за запазване на 3,8 милиона тона безмитен износ на стомана от ЕС за САЩ и да бъде спряно отклоняването на стоманата от трети страни към ЕС, коментират от Еврофер. 
Представеният преди месец Европейски план за действие за стоманата и металите бележи промяна в политиката на ЕС, включително търговията.  Най-важната инициатива в този план е приемането на нова "високоефективна търговска мярка", която да спре десетгодишния срив. В началото на октомври 2025 г. Европейската комисия представи такова предложение, което ще замени сегашната защитна мярка, действаща до юни 2026 година. На този етап са включени важни предложения на европейските производители, което е положителен знак за очакваната промяна, смята изпълнителният директор на БАМИ. 
Регламентът запазва вноса на стомана в ЕС, но не се допуска той да бъде "наводнен". Ще има квоти по страни и след тяхното запълване вносът ще бъде обложен с 50 процента мито. Количествата по тези квоти ще отговарят на пазарните условия преди 2013 г., когато са внесени над 18 милиона тона безмитна стомана, предимно от Китай - количество, еквивалентно на сумарното производство на стомана от Франция, Белгия и Люксембург. 
Сега най-важно е тази нова мярка да влезе в сила от 1 януари 2026 година. Това решение трябва да се вземе от Европейския парламент и Съвета на ЕС. Надяваме се българското правителство да подкрепи предложението, защото всеки ден е загубен, каза Паунова. 
Размерът на щетите
Докато светът създава нови мощности за производство на стомана, ЕС намалява капацитета си - около 25 милиона тона между 2018 и 2023 г. и допълнителни 9 милиона тона през 2024 г. и отчита загуба на 25 на сто от пряката работна сила (100 000 работни места), коментира Политими Паунова. Според нея като гранична страна България е силно потърпевша и вносът расте, а националното производство намалява. Въпреки че нямам точни разчети за размера на щетите за бранша през този критичен период, ако се отчетат спрените мощности и намаленото производство, става дума за милиарди евро, посочи изпълнителният директор на Българската асоциация на металургичната индустрия.
Вносът, реализиран в България само по един от кодовете за първото полугодие на 2025 г., представлява приблизително 30 процента от общото годишно потребление на арматура на пръти, като същият е осъществен без прилагане на защитните мерки, каза Паунова. Тя посочи, че въпреки ниските митнически ставки, те често се заобикалят, какъвто е случаят с вноса на арматурно желязо, който влиза в страната ни под друг тарифен код, за да се избегне плащането на мито след изчерпване на квотите. 
Годишният внос на арматурно желязо от трети страни може да се покрие от продукцията на нашите заводи, което означава, че те биха могли да удвоят производството си, коментира експертът и отбеляза, че исканията на бизнеса са той да бъде не повече  от 20 - 25 процента от пазарното търсене.   
От Асоциацията посочват, че вносът в ЕС се ускорява преди новите правила да влязат в сила и по този начин умишлено се възпрепятства бъдещото въздействие на новия инструмент. Само до 10 октомври 2025 г. на текущото четвърто тримесечие по много категории от действащите квоти количествата вече са изчерпани и дори силно превишени. Така например вносът на продукти от Индия нараства до 677 процента от квотата, стоманата с органично покритие от Виетнам - с 423 процента, студено валцувана плоска стомана от Турция - със 188 процента, а от Китай - със 173 процента. В сравнение с предходното (трето) тримесечие общото използване на квотите се е увеличило с 371 000 тона. 
В допълнение  секторът настоява амбициозно да се подходи по реализиране и на другите стълбове от Плана за металите - намаляване на цените на енергията, създаване на водещи пазари за европейски зелени продукти, ефективност на Механизма за корекция на въглеродните емисии на границите - МКВЕГ (CBAM), и ограничаване износа на скрап. 
Новата схема, на която се разчита да бъде спрян вносът и на други продукти, е въвеждането на данък на границата (СВАМ). Основа за неговото определяне са разходите за изпълнение на политиките по климата, обясни Паунова и допълни, че се разчита той да замести както защитните мерки, така и схемата за търговия с емисии и предоставянето на безплатните квоти. Но бизнесът не приема това и настоява до доказване на неговата ефективност безплатните квоти да се запазят. Както българските, така и европейските производители от пилотните сектори не са убедени в ефективността на механизма, особено в началните периоди, заради съществуващите възможности за заобикаляне, липсващото решение за износа, тежките административни процедури, липсата на капацитет за прилагане. За България проблемите са много сериозни, защото има решение този процес да се администрира от Изпълнителната агенция по околна среда, която не разполага с необходимите кадри и по принцип е претоварена, изтъкна експертът. 
Какво показват данните за България
Българският пазар е особено чувствителен към вноса на арматурно желязо - основен продукт на нашите стоманопроизводители, както и на плоски продукти и стоманени топки. Внесените количествата са значителни и нееднократно сме се обръщали за съдействие към отговорните държавни структури за ограничаване и спиране на нарушенията, но досега няма решение, каза изпълнителният директор на Българската асоциация на металургичната индустрия. 
През 2024 г. вносът на арматурно желязо от Турция заема дял от 63 процента от общия внос, а от Египет - 33 процента. Двете страни поради по-ниските цени имат монополно положение на вътрешния пазар, изтъкна Паунова.
По думите й увеличаването на вноса води до намаляване на вътрешната реализация на българската продукция, респективно до спад в производството. През най-активните за строителството периоди - второ и трето тримесечие на годината, българските предприятия отчитат до 10 процента спад в производството на дълги продукти (арматурни пръти), респективно произведената продукция е съответно 90 на сто и 93 на сто за трето и за второ тримесечие на 2025 г. спрямо обемите за същите периоди на 2024 година. Тази тенденция не се променя, като за цялата 2024 г. също се отчита спад в произведеното арматурно желязо, което  намалява до 95 процента спрямо 2023 година. И така години назад, коментира изпълнителният директор на БАМИ.  
Дори инженери внасяме от трети страни
Продължава и кадровият проблем в металургията и той се решава или с подготовката им от самите фирми, или с внос на работници и дори инженери от Пакистан, Казахстан, Узбекистан. Общият брой на работещите в сектора е между 13 000 и 14 000 души, пряко заети в металургията, а косвено свързаните достигат до 50 - 70 000. Заплата в сектора отдавна е над средните равнища за страната, предлагат се и допълнителни материални придобивки, но кадри няма, посочи Паунова.