Български автожири намират клиенти от Австралия до Лос Анджелис

Докато все повече хора мислят за бъдеще с дронове с пасажери на борда, а някой дори вече са изпробвали подобни апарати прелитащи над градския трафик, друг един сегмент от свръхлеката авиация - автожирите, остават нишов пазар, познат на малцина. Хибридни машини, комбиниращи полетните характеристики на самолет и хеликоптер, те имат множество приложения и вече 100-годишна история - първият полет с автожир е направен от испанеца Хуан де ла Сиерва още през 1923 г., разказва в интервю за БТА Миглена Копчева от българската авиационна компания "Ники ротор авиейшън". 
Автожирите като летателни апарати имат множество предимства пред леките самолети, хеликоптерите, дори дроновете. Те показват най-оптималния разчет по отношение на аеродинамиката, благодарение на което консумацията на гориво се оптимизира максимално, а това съответно това води до намаляване на емисиите. Шумът, който се отделя при работата им, също е много по-малко - около 60 децибела спрямо близо 70 децибела при леките електрически самолети, които ще излязат на пазара следващите 5-10 години. Най-голямото предимство на автожира обаче е, че това е най безопасният летателен апарат. Роторът му реално не се задвижва от двигателя, а от обтичането на летателния апарат от въздуха по време на летене. Това прави апарата абсолютен прецедент в леката авиация - дори на 3000 метра височина, ако двигателят на автожира спре, може лесно да се планира, да се авторотира и да се кацне безопасно, дори на малка ивица тревна площ, разказва Копчева. 
Свръхлеките машини могат да намерят безброй приложения - както за военни, така и за цивилни нужди, например заснемане на кадастрални схеми, заснемане на труднодостъпни зони, локализиране на пожари, при спасителни операции, антитерористични дейности, те могат да се използват и в земеделието - за напояване, пръскане на големи площи. Автожирът е прекрасен пример за платформа, която можем да нагодим спрямо нуждите на различните индустрии, а обучението за полет с него е бързо, посочва Копчева, допълвайки и още едно предимство – за привеждане в полетно състояние са необходими едва десетина минути, докато при "голямата авиация" се изисква много по-голям ресурс от пари и хора. 
С 4-5 часа полетно време, възможност да носи двама души и до 250 кг допълнителен товар и допълнителен резервоар, автожирите са далеч по-автономни от повечето малки дронове. Въглеродният отпечатък, който се очаква за заложения жизнен цикъл на една такава машина от 6000 часа (приблизително 15-20 години активно летене), е еквивалентен на въглеродния отпечатък, оставян от 15 души в Европа за една година. Това прави технологията изключително екологичен начин за летене, макар засега преминаването към електрически вариант на леките машини да е трудно заради значителното тегло на батериите, разказва Копчева. 
"Ники ротор" вече може има близо 40 машини, които летят из целия свят, най-активно - в Европа, но също така и в Австралия, в Южна Африка, в САЩ. А към тези пазари автожирите на семейната компания поемат от Правец, където се произвеждат 95 процента от всичко по тях (с изключение на двигателя и авиониката). 
Роторната система е изцяло наша разработка, която е изключително иновативна и това е едно от предимствата на машините ни от гледна точка на технологии и иновации, посочва Копчева. 
А развитието на тази нова българска следа в авиацията започва от една детска мечта – мечтата на бащата на Миглена – Николай Николов, да стане пилот, а и "не просто да може да управлява самолет или хеликоптер, а да направи нещо, което да остави следа". През 2010 г. "Ники ротор авиейшън" е основана като самостоятелно дружество, отделно от основната дейност на компанията майка, занимаващо се с производство на метални и дървени изделия за промишлеността. Първият проект на компанията – за двуместен хеликоптер, още в първите години след 2000-а, остава незавършен, но след 2004 г. дейността се насочва към технологията на автожирите. Сега машините й са типово сертифицирани в Германия, което позволява с леки корекции да бъдат приспособени и за други пазари, като една от тях - едноместна или двуместна - може да струва от 130 000 до 160 000 евро в зависимост от това какъв тип оборудване бъде монтирано на борда й, включително вграден таблет, който "можеш да си вземеш вкъщи, за да направиш полетния план, да провериш къде ще летиш, да направиш всичко необходимо", разказва Копчева. Амбицията на производителя, за който в момента работят около 160 души, сега е да разработи двуместен хеликоптер с хибридна система на задвижване, а в краткосрочен план – да развие дейността си по отношение на композитните материали, за да може да предлага висококачествени елементи за сектори като автомобилостроенето и самолетостроенето. Съединените щати и Близкият изток пък са перспективни пазари за приложение на технологията, които имат голям потенциал за развитие през следващите 5-10 години, допълва Копчева.