Твърдението за качествата на българския шафран са подплатени с лабораторни изследвания, подчерта Бонев. По думите му проучванията по темата са правени както у нас, така и в чужбина.
Сдружението обединява около 50 производители на шафран от цялата страна, допълни Бонев. Той изтъкна, че ценната билка се влага в много продукти. В рамките на гурме феста гостите могат видят козметични продукти, био ябълков оцет, вино, да опитат и специална лимонада. Представен е и най-новият крем, на основата на пчелен мед с шафран.
Шафранът съдържа изключително ценни вещества, може да допринесе цялостно за човешкото здраве, той е и изключителен адаптоген, каза още Бонев. Той изради надежда, че новото правителство ще окаже по-сериозна подкрепа на производителите на това растение, за да могат те да станат по-видими и обществото да се запознае с това, което българската природа ни дарява.
Румяна Георгиева допълни, че всичко в производството на шафран се прави на ръка. По думите й в него технологиите и изкуствен интелект все още нямат приложение. От засяването на луковиците до брането на цветовете и отделянето на безценния шафран, за всичко са нужни човешки ръце, изтъкна Георгиева. По думите й това води и до проблем с осигуряването на кадри в сектора. По-голямата част от производството всъщност е бутиков семеен бизнес, обясни Георгиева. По думите й работната ръка обикновено са приятели и познати. Има обаче и производители, които имат повече от декар-два и това изисква повече хора, каза още Георгиева. Тя уточни, че най-натоварено е през октомври и ноември, когато е периодът на цъфтеж на растението. Тогава трудът е ежедневен, при това работата започва в ранните часове на деня.