Българските общности в Молдова могат да играят важна роля в укрепването на икономическите връзки между България и Молдова, тъй като са естествен мост между двете държави. Общите културни и исторически корени могат да улеснят сътрудничеството в сфери като търговия, образование, култура и икономически обмен. Това посочи Йон Чебан, кмет на град Кишинев, столица на Република Молдова, в интервю за БТА.
Чебан бе част от делегация от Молдова, която в края на месец февруари тази година бе на посещение в България, организирано от Валери Делибалтов, председател на Българо-Молдовската Търговско-Промишлена Палата. По време на посещението делегацията проведе срещи с представители на българската влас, включително с председателя на Народното събрание Наталия Киселова.
По думите на Чебан, по време на срещите у нас са били обсъдени мерки за подкрепа за образователния сектор, младите хора, обучението на български език и професионалното развитие на млади таланти от българските общности в Молдова с цел създаване на подготвена работна сила, която да допринася за двустранните икономически проекти.
Според кметът на Кишинев, българските общности в Молдова могат да насърчават културния и историческия туризъм, а България може да подпомогне организирането на културни събития, фестивали и съвместни туристически проекти.
По думите на Чебан, България може да насърчава и изграждането на бизнес мрежи между българските предприемачи и тези от Молдова, особено в регионите с голяма българска общност.
Йон Чебан посочи, че Молдова разглежда България не само като важен икономически партньор, но и като модел в процеса на европейска интеграция и усвояване на европейски фондове. По време на срещите у нас е било обсъдена готовността на България да окаже подкрепа на Молдова в процеса по улесняване достъпа на страната до европейските пазари, което е част от подкрепата, която Европейския съюз предоставя на Молдова.
Според Йон Чебан предимствата на Кишинев като инвестиционна дестинация включват благоприятно географско разположение на кръстопътя на търговски маршрути, данъчна и митническа рамка, сходна с тази на ЕС, автономни търговски преференции с ЕС, режим на дълбока и всеобхватна зона за свободна търговия (DCFTA), квалифицирана и многоезична работна ръка, относително ниски разходи за наемане на служители и др.
По думите на Чебан, Кишинев може да почерпи опит от град като София в сферата на градското развитие и модернизация на инфраструктурата. В същото време столицата на България може да научи от Кишинев как ефективно да се ангажира с местните общности и да управлява ресурсите си в условията на бързо развитие.
Според Йон Чебан, икономическият потенциал на Молдова и България не е отразен в съществуващите търговско-икономически отношения. Голям потенциал в двустранните взаимоотношения между двете страни се наблюдава в сектори като туризъм, енергетика, включително по отношение на "зелената енергия“.
В областта на енергетиката има значителен потенциал за сътрудничество чрез транзита на природен газ по трансбалканския маршрут, където България играе ключова роля като хъб за свързване и транспортиране на енергийни ресурси от Азия към Европа, посочва Чебан.
Следва пълният текст на интервюто с Йон Чебан, кмет на град Кишинев, столица на Република Молдова:
Г-н Чебан, Вие сте част от делегация от Молдова, която е на посещение в България, организирано от Председателя на Българо-Молдовската Търговско-Промишлена Палата - Валери Делибалтов. По време на визитата си в нашата страна проведохте множество срещи с представители на българските власти, включително с председателя на Народното събрание, Наталия Киселова. Какви теми обсъдихте на тази среща и какъв е потенциалът за укрепване на икономическото сътрудничество между България и Молдова?
- Молдова разглежда България не само като важен икономически партньор, но и като модел в процеса на европейска интеграция и усвояване на европейски фондове. Усвояването на европейски средства, туризмът, както и съвместните културни събития са само някои от сферите с голям потенциал за сътрудничество между двете държави. Тези инициативи ще допринесат за развитието на устойчиви икономически и културни отношения и ще създадат възможности за взаимно развитие в различни стратегически сектори.
Също така бе обсъден въпросът за подкрепата, която Европейският съюз предоставя на Молдова за улесняване на достъпа ѝ до европейските пазари, като България изрази готовност да помогне на Молдова в този процес.
Като кмет на Кишинев, как бихте представили града като инвестиционна дестинация?
- Инициирането на инвестиционни проекти изисква икономически, финансови, организационни и правни решения. Ето някои от предимствата, които правят Кишинев привлекателен за бизнес начинания: благоприятно географско разположение на кръстопътя на търговски маршрути; близост до големите световни пазари; платформа за производство и износ както в ЕС, така и в ОНД; данъчна и митническа рамка, сходна с тази на ЕС; значителна мрежа от международни споразумения за защита на инвестициите и избягване на двойното данъчно облагане; членство на Република Молдова в СТО и ЦЕФТА (повечето балкански страни), както и статут на страна кандидат за членство в ЕС; автономни търговски преференции с ЕС; режим на дълбока и всеобхватна зона за свободна търговия (DCFTA); квалифицирана и многоезична работна ръка; относително ниски разходи за наемане на служители.
Кишинев се развива бързо и активно се интегрира в регионалната икономика. Запазвайки традиционните икономически сектори, градът остава отворен за чуждестранни инвестиции в иновативното производство, което носи нови технологии и ноу-хау.
Какъв опит може да почерпи Кишинев от София, столицата на България, и обратно – какво може София да научи от столицата на Молдова?
Кишинев може да черпи опит от София по отношение на градското развитие и модернизацията на инфраструктурата. София премина през значителна трансформация през последните десетилетия, а опитът ѝ в управлението на мащабни инфраструктурни проекти, като обновяването на обществения транспорт, изграждането на модерна пътна мрежа и интегрирането на интелигентни транспортни решения, може да бъде пример за Кишинев. Също така, стратегиите за привличане на чуждестранни инвеститори и развитието на градския туризъм биха били полезни за молдовската столица.
От друга страна, София може да научи от Кишинев как ефективно да се ангажира с местните общности и да управлява ресурсите си в условията на бързо развитие. Кишинев демонстрира гъвкавост и адаптивност към икономическите, здравните и социалните предизвикателства, особено в контекста на последните кризи. Освен това, градът може да служи като пример за насърчаване на малкия и среден бизнес, който играе съществена роля в икономическото развитие на всяка столица.
Кишинев може да предложи ценен опит и в областта на онлайн образованието, особено чрез платформата educatie.online, която се утвърди като модел в дигиталното обучение. Тази платформа беше разработена по време на пандемията от COVID-19, за да осигури дистанционно обучение в интерактивна и модерна среда за ученици, учители и родители.
Могат ли българските общности в Молдова да бъдат основа за изграждане на трайни икономически връзки между България и Молдова? Какво може да направи България, за да подкрепи по-ефективно тези общности?
В Република Молдова има значителна българска общност, особено в южната част на страната и в Кишинев. Тези общности могат да играят важна роля в укрепването на икономическите връзки между България и Молдова, тъй като са естествен мост между двете държави. Общите културни и исторически корени могат да улеснят сътрудничеството в различни сфери – търговия, образование, култура и икономически обмен.
По време на срещите обсъдихме подкрепа за образователния сектор, младите хора, обучението на български език и професионалното развитие на млади таланти от българските общности в Молдова. Целта е да се създаде подготвена работна сила, която да допринася за двустранните икономически проекти.
Българските общности в Молдова могат да насърчават културния и историческия туризъм, а България може да подпомогне организирането на културни събития, фестивали и съвместни туристически проекти. Това включва изложби, музикални и танцови спектакли, занаятчийски и кулинарни панаири, които ще засилят културните връзки и ще привлекат туристи от двете страни.
Освен това, България може да насърчава изграждането на бизнес мрежи между българските предприемачи и тези от Молдова, особено в регионите с голяма българска общност. Това би улеснило търговския обмен, трансфера на знания и инвестициите.
Как Молдова вижда България като партньор? Кои са секторите с най-голям потенциал за сътрудничество между двете държави?
Смятам, че икономическият потенциал на двете страни далеч не отразява възможните търговско-икономически отношения.
В бъдеще е възможно да продължим да развиваме двустранните отношения в сектори като туризъм, който има огромен потенциал, включително чрез трансгранични проекти. Също така, перспективен е и секторът на "зелената енергия", където съвместните инвестиционни проекти могат да донесат ползи и на двете страни.
В областта на енергетиката има значителен потенциал за сътрудничество чрез транзита на природен газ по трансбалканския маршрут, където България играе ключова роля като хъб за свързване и транспортиране на енергийни ресурси от Азия към Европа.