Близо 4 процента от бюджета на ЕС са били неправилно изразходвани през 2025 г., отчита Европейската сметна палата

За миналата година 3,8 на сто от бюджета на ЕС са били неправилно изразходвани, се посочва в доклад на Европейската сметна палата (ЕСП), представен днес. Установени са нередовни плащания по плановете за възстановяване на икономиката след пандемията от ковид, се посочва в документа.
Заемите на ЕС могат да достигнат един трилион евро до 2027 г., установява ЕСП и предупреждава, че нарастващият общ дълг може да оказва все по-голям натиск върху бъдещите бюджети и политическите решения. Изчисленият процент грешки при разходите по европейския бюджет остава твърде висок и това е от значение при започналите преговори по следващия дългосрочен европейски бюджет до 2034 г., се отбелязва в доклада.
Според оценката нередностите в изразходваните по плановете за възстановяване средства са за 45,4 млрд. евро. До края на 2025 г. са били изплатени 237,5 млрд. евро от общо 359,9 млрд. евро, като само три от 27 държави са усвоили най-малко 80 на сто от средствата. От 37-те плащания миналата година девет не са в съответствие с определените правила и условия. Установени са нарушения на правилата за възлагане на обществени поръчки и нередности, свързани с държавната помощ, се посочва в доклада.
По отношение на обичайните бюджетни разходи на ЕС се пояснява, че допуснатите грешки са значителни и широко разпространени. Най-високите дялове на грешки са открити при финансирането в областта на сближаването. Делът на грешките при политиката на сближаване се е увеличил от 5,7 на сто през 2024 г. на 6,6 на сто миналата година, а при селското стопанство и околната среда - от 2,6 на сто на 3,9 процента.
Нарастващият дълг на ЕС би могъл да натежи сериозно върху бъдещите бюджети. Заемите на ЕС могат да достигнат 1 трлн. евро до 2027 г., а само разходите за лихви за 2028-2034 г. може да достигнат 93 млрд. евро. Предложенията на Европейската комисия за следващия бюджет ще позволят значителни нови заеми в подкрепа на Украйна, националните планове на държавите от ЕС и възможно използване на механизма за тежки кризи. Това биха били значителни суми, като например заемите за Украйна, одобрени или договорени от 2014 г. насам, включително заемът за помощ за 90 млрд. евро, възлизат общо на 170,1 млрд. евро, от които 70,3 млрд. евро са изплатени до края на миналата година, се допълва в доклада.
ЕСП настоява за предпазливост по отношение на бъдещите бюджети, като отблязва, че без споразумение по новите източници на приходи бюджетът на ЕС може да бъде изправен пред значителен недостиг и това ще наложи трудни решения, например по-високи национални вноски и по-ниски цели.
Изчисленият от ЕСП дял на грешките не е показател за равнището на измами, неефективност или разхищения, уточнява палатата. Този дял дава представа за размера на средствата, които не са били използвани в съответствие с правилата на ЕС и националните правила. При проверката палатата е установила 17 случая на съмнения за измама, които са били предадени на съответните власти, се допълва в съобщение на ЕСП.
В съобщение на Европейската комисия по същия повод се посочва, че делът на грешките за миналата година (3,8 на сто) е сравним с този от предходната година (3,6 на сто) и значително по-нисък, отколкото през 2023 г. (5,6 на сто) и 2022 г. (4,2 на сто). Повечето грешки и нередности не са свързани с измами и съответните проекти продължават да дават положителни резултати в съответствие с целите на политиката на ЕС, добавя комисията. За миналата година при проверки на ЕК и държавите от ЕС бяха приложени предпазни и коригиращи мерки на стойност 9 милиарда евро, включително прекъсване и спиране на плащанията, както и финансови корекции, уточнява институцията.