Блокирането на Ормузкия проток вследствие на войната в Близкия изток принуждава страните производителки на петрол в региона да търсят алтернативни маршрути за износ, а държавите потребителки – нови източници на доставки, посочват Международната агенция за енергията (МАЕ) и компанията за проследяване на морски превози „Кплер“ (Kpler), цитирани от Франс прес.
През Ормузкия проток, който свързва Персийския залив с международните пазари, преди конфликта са преминавали около 20 милиона барела дневно, или приблизително 20 на сто от световното потребление на петрол.
В месечния си доклад МАЕ отбелязва, че „Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства могат да пренасочат част от производството си към терминали извън Персийския залив“, като по този начин частично компенсират прекъсването на потоците през протока. Анализаторите на „Кплер“ обаче подчертават, че тези алтернативни маршрути „помагат, но остават недостатъчни“.
Приблизително 20 милиона барела дневно, или 20 на сто от глобалното потребление на петрол, обикновено преминават през протока, главно към Китай, Индия, Южна Корея и Япония. По данни на МАЕ към момента около 350 танкера, натоварени или празни, са блокирани, а Иран определя тези, собственост на САЩ и съюзниците им, като „легитимни цели“. Поне 80 кораба са успели да прекосят протока от началото на войната.
Частични обходи
В проучване, публикувано на 9 март, „Стандард Чартърд Банк“ (Standard Chartered Bank) посочва, че Кувейт, Катар, Бахрейн и Ирак изнасят почти целия си суров петрол през пролива, докато Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства „имат възможност за частичен обход по тръбопроводи“.
В Саудитска Арабия това се осъществява чрез тръбопровода, свързващ Абкайк, близо до Персийския залив, с пристанището Янбу на Червено море. На 9 март Рияд отчете рекорден дневен износ от западните си пристанища - от 5,9 млн. барела дневно спрямо средно 1,7 през 2025 г., като главният изпълнителен директор на „Сауди Арамко“ (Saudi Aramco) Амин Насър заяви, че тръбопроводът ще достигне пълния си капацитет от 7 млн. барела дневно „в следващите дни“.
От своя страна ОАЕ транспортира суров петрол през пристанището Фуджейра в Оманския залив, за да избегне Ормузкия проток, но количествата са ограничени - обикновено 1,5 млн. барела дневно, с възможност за увеличаване до 1,8 млн. барела.
Общият допълнителен транспортен капацитет на двете държави достига около 5,5 млн. барела дневно, отбелязва МАЕ.
„Въпреки рекордните натоварвания в Янбу и Фуджайра действителният износ от Близкия изток все още представлява само около една трета от нормалното си ниво, отбелязва „Кплер“, като иранските атаки с дронове и ракети създават постоянен риск за тези съоръжения.
Възможни са и други маршрути, като например тръбопроводът между Ирак и Турция през автономния регион Иракски Кюрдистан, но те в момента не функционират заради атаки срещу петролни находища.
В Казахстан и Азербайджан капацитетите също са ограничени, а тръбопроводът „Баку-Тбилиси-Джейхан“, който завършва в Турция, също е бил мишена на Иран в началото на конфликта.
Дълги разстояния и ограничен потенциал
Руският износ на петрол, чиито инфраструктурни обекти редовно са цел на украински атаки, остава недостатъчен въпреки частичното му възстановяване с подкрепата на САЩ.
„Въпреки че търсенето на руски петрол може да нарасне заради сериозните смущения в доставките от Близкия изток, прогнозите ни за страната засега остават непроменени - с средно производство от 9,3 милиона барела дневно за останалата част от 2026 г.“, отчита МАЕ.
При тези условия „Кплер“ прогнозира, че „азиатските рафинерии трябва увеличат покупките си на товари на дълги разстояния от Атлантическия басейн“, тоест от САЩ, Западна Африка и Латинска Америка, „тъй като не изглежда вероятно бързото възобновяване на трафика през Ормузкия проток“. Тези маршрути обаче са по-дълги, изискват повече кораби, а световният пазар на танкери вече е пренатоварен.
Нещо повече - допълнителният капацитет все още е ограничен до няколкостотин хиляди допълнителни барела дневно.
Войната в Близкия изток значително изостря ситуацията, отчита консултантска компания „Рюстад енерджи“ (Rystad Energy). Преди войната „очаквахме средна цена на сорт Брент от 60 долара за барел през 2026 г., като пазарът е изправен пред значителен излишък“, докато след 28 февруари оценката ни варира между 80 и 120 долара за барел.