Българската народна банка (БНБ) запази прогнозата си за растеж на българската икономика през тази година, но понижи очакванията си за следващите две години, сочи най-новото издание на Макроикономическата прогноза на централната банка.
Според базовата прогноза, изготвена към 21 септември тази година, растежът на реалния БВП на България ще възлезе на 2,8 на сто през тази година, след което ще се забави до 2,5 на сто през 2027 година и ще се покачи до 2,7 на сто през 2028 година. За сравнение, в предходната си прогноза от месец юни тази година БНБ очакваше сходен икономически ръст за тази година и увеличение на БВП от 2,7 на сто за 2027 година и 2,9 на сто за 2028 година.
Ревизията надолу с 0,2 процентни пункта за 2027 г. се дължи най-вече на актуализирани оценки за траекторията на инвестициите в основен капитал, които в текущата прогноза се понижават в реално изражение през 2027 г. (за разлика от прогнозата за растеж от юни) след значителна ревизия във възходяща посока на инвестициите на сектор „Държавно управление” за 2026 г., при допускане за почти цялостно изпълнение на проектите по Националния план за възстановяване и устойчивост, посочват от БНБ. Тази ревизия в компонентите на вътрешното търсене отчасти се компенсира от по-ниския растеж на вноса на стоки, с което приносът на нетния износ преминава от отрицателен към положителен, пише в документа.
От централната банка поясняват, че понижението на оценката на растежа на реалния БВП през 2028 г. (с 0,2 процентни пункта) в текущата прогноза се дължи предимно на по-малкото увеличение на частното потребление вследствие на ревизията в низходяща посока в растежа на заплатите в частния и публичния сектор през 2027 г. и 2028 г., както и на по-ниския размер на фискалните трансфери към домакинствата, които отслабват и покупателната им способност, спрямо прогнозата от юни.
БНБ прогнозира годишната инфлация у нас, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), да се ускори до 5,2 на сто в края на 2026 г. (спрямо 3,5 на сто в края на 2025 г.), докато средногодишната инфлация се очаква да възлезе на 4,6 на сто през 2026 г. (при 3,5 на сто през 2025 г.).
През 2027 г. централната банка очаква инфлацията да се забави до 3,1 на сто средно за годината (2,9 на сто в края на периода), като основен принос за забавянето ще имат енергийните продукти, главно поради високата база от 2026 г. и допусканията в базисния сценарий за динамиката на цените на суровините на международните пазари. Инфлацията при услугите се очаква да остане висока през 2027 г., а инфлацията при храните да се ускори вследствие на косвени ефекти от растежа на цените на енергийните продукти през предходната година. Прогнозата за средногодишната инфлация за 2028 г. е тя да продължи да се забавя и да възлезе на 2,9 на сто (2,6 на сто в края на годината). БНБ очаква растежът на цените при всички основни компоненти на потребителската кошница да се забави спрямо предходната година, с изключение на енергийните продукти, поради предвиденото въвеждане на Европейската схема за търговия с квоти за емисии (ЕСТЕ 2) в ЕС. По оценки на БНБ въвеждането на ЕСТЕ 2 в България, без успоредно въвеждане на фискални компенсаторни мерки за засегнатите домакинства, ще повиши с 0,5 процентни пункта средногодишната инфлация през 2028 г. Европейска схема за търговия с емисии е механизъм за търговия с емисии, който налага цена върху въглеродните емисии чрез задължения за доставчиците на горива.
Спрямо прогнозата си от месец юни БНБ ревизира в низходяща посока очакванията си за средногодишната инфлация у нас през 2026 година и 2027 година - с 0,4 пр. пункта, докато прогнозата за 2028 година остава сходна с тази от юни.
От БНБ посочват, че прогнозата за инфлацията е ревизирана към по-нисък растеж на потребителските цени както в края на годината, така и на средногодишна база за 2026 г., като промяната се дължи главно на ревизията в посока надолу в инфлацията при храните предвид реализирания през последните отчетни месеци по-нисък растеж на цените им спрямо прогнозата от юни 2026 г. Допълнителен фактор, който влияе за понижаването на прогнозата за инфлацията спрямо юни, са заложените в прогнозата по-слаби вторични ефекти от покачването на цените на енергийните продукти върху останалите компоненти на инфлацията с оглед на наблюдаваното в отчетните данни за последните месеци пренасяне. За 2027 г. прогнозата за общата инфлация също е ревизирана към по-нисък растеж на цените, най-вече при групата на храните.
С оглед на задълбочаването на геополитическото напрежение между САЩ и Иран и произтичащото от това повишение на международните цени на енергийните суровини несигурността пред прогнозата за развитието на българската икономика остава значителна, пише в документа. При отчитане на заложените в базисния сценарий технически допускания за външната икономическа среда БНБ оценява рисковете пред прогнозата за растежа на реалния БВП като балансирани за 2026 г., докато за 2027 г. и 2028 г. преобладават рискове за реализиране на по-нисък растеж. Същевременно рисковете по отношение на реализирането на прогнозата за инфлацията се оценяват като по-високи за 2026 г. и 2027 г. и като балансирани за 2028 г., като произтичат най-вече от външната среда.
С оглед на геополитическата ситуация в Близкия изток към края на септември, e вероятно цената на суровия петрол до края на 2026 г. да се задържи над нивото, заложено в базисния сценарий на прогнозата, което би довело до по-висока инфлация при енергийните продукти за 2026 г. и пренос и към останалите компоненти на инфлацията в края на 2026 г. и през 2027 г. Това, от своя страна, би имало негативно влияние върху реалните доходи на домакинствата и би увеличило производствените разходи на фирмите, което ще се отрази неблагоприятно върху частното потребление и инвестиционната активност през 2026 г. и 2027 г., посочва централната банка.