Тази седмица германският Бундестаг излезе с любопитно и донякъде закъсняло решение. Председателката на неговата долна камара Юлия Кльокнер в интервю за агенцията ДПА обяви, че парламентът създава свой акаунт в "ТикТок". В разговора германският политик посочва като основен аргумент, че "ТикТок" е твърде голям, за да бъде игнориран. Дори напротив, парламентът е длъжен да се възползва максимално от възможностите не платформата, за да информира обществото за своите действия. По оценка на германските власти тя има 21 милиона активни потребители в страната и над 1,5 млрд. потребители в целия свят. Новината идва в момент, в който мрежата притежаваната от китайската компания "Байтденс", е обект на сериозни критики и дори забрани в отделни части на света. А в Съединените щати тече нов краен срок от 90 дни, в които китайският собственик има ултиматум от президента Доналд Тръмп да се оттегли от приложението, продавайки го на западна компания.
Но защо германският парламент избра да се появи в "ТикТок" точно в този сложен геополитически момент за платформата? И в какво се превърнаха социалните мрежи като цяло? "Този въпрос има много аспекти и към него има няколко гледни точки. Трябва да имаме предвид, че въпросът с китайската собственост на "ТикТок" наистина е определящият. А при тях съображенията за сигурността, които будят, са много основателни, защото китайските компании по техните закони са задължени да съдействат на китайските власти. Това означава, че във всеки един момент те могат да поискат информация от "Байтденс", достъп до потребителски данни, и тя ще бъде длъжна да ги даде. А това са всички потребителски данни, които можем да си представим, че платформата събира при това с информирано съгласие от потребителите", коментира журналистът Бойчо Попов, който е отговорен редактор в дирекция "Икономика" на Българската телеграфна агенция. С него разговаряме в подкаста БТА. Паралели за социалните мрежи под обществен натиск, пристрастяването към тях от младите и мерките за контролиран достъп до тяхното съдържание.
Според Попов геополитическият контекст също неминуемо оказва своето въздействие в случая с реакцията срещу "ТикТок" и е свързан с политиката, възприета в САЩ от президента Доналд Тръмп, която се превърна в т.нар. закон "Продай или забрани". Колко е важен той за американската власт говори фактът, че законопроектът е одобрен на ниво Върховен съд на САЩ и не оставя никакъв друг избор на китайския собственик. "От друга страна, трябва да имаме предвид, че на няколко пъти Тръмп отложи произтичащата от закона забрана часове преди тя да влезе в сила, което може да е свързано с негова тактика да използва казуса като един вид лост в търговската война с Китай," допълва още журналистът.
Въпреки проблемите, които изпитва "ТикТок" в момента, Попов изтъква, че той отдавна се е превърнал в задължителен елемент на онлайн комуникацията. "И това съвсем не е случайно, защото хората и най-вече младите са там. Говорим всъщност за младежи на възраст между 18 и 24 години, които спадат към поколението Gen Z (поколение Z – бел. авт.) и прекарват изключително много време в тази платформа. Те не гледат новини, не четат вестници, дори онлайн не го правят, и затова примерът с Бундестага е наистина показателен, защото от него искат да присъстват там, където е бъдещият избирател. Всъщност, немските депутати осъзнават, че ако мълчат в "ТикТок", дават пространство в тази мрежа на инфлуенсъри, а понякога и на дезинформационни канали, които запълват тази ниша. Ако погледнем към самия Бундестаг това не е нещо ново, тъй като той има профили в абсолютно всички други социални платформи".
По негови наблюдения друга мрежа, която провокира непрекъснато казуси и е на прицела на европейското правораздаване, е "Екс" (X) поради явната й трансформация под ръководството на Илон Мъск, откакто той стана неин собственик, особено след придобиването. "Когато той я придоби, тя смени не само икономическия си модел, но и политическия тон и то много рязко. Тя стана значително по-толерантна към крайни мнения и именно това не се харесва в Европа, така че "Екс" диша във врата на "ТикТок" и неофициално се превърна в политическа трибуна със своя алгоритъм, който изключително много обича крайностите," обяснява той. Важна подробност е, че в Европейския съюз платформата на Мъск се сблъсква с единния закон на общността за цифровите услуги, под който попадат случаите на дезинформация и фалшиви новини. От лятото на 2024 година Европа въвежда и идентично законодателство в областта на изкуствения интелект - първата хоризонтална нормативна рамка, която важи за всички държави от съюза и се прилага както за европейски, така и за чуждестранни корпорации. По този начин ЕС заема първата позиция за най-напреднало и ефективно правораздаване в сферата на дигиталните технологии и комуникации.
Гледай ни в YouTube
Слушай ни в SoundCloud