Бойчо Попов за „ЕС право БГ“: Технологиите не чакат никого, затова е необходим законът за изкуствения интелект

Никога досега не е приеман толкова сложен и всеобхватен закон в нито една държава или съюз в света. Констатацията за Европейския закон за изкуствен интелект е на Бойчо Попов, отговорен редактор в дирекция „Икономика“ на Българската телеграфна агенция (БТА), в „ЕС право БГ“ - новият подкаст на БТА, който представя транспонирането и прилагането на европейското законодателство в България. Законът, приет през март 2024 г, е първи по рода си в света.
Попов, който от години следи темата за изкуствения интелект (ИИ), започва разговора с интересна асоциация, която му хрумва, докато е в Страсбург и следи работата на Европейския парламент и според него не само представя най-добре ролята и значението на Закона за ИИ, но и се отнася в голяма степен за всички европейски законопроекти: всяка една регулация не е спирачка, а по-скоро служи като парапет, без който в противен случай има опасност всички да паднем от ръба.  И допълва: „Казвам го с ясната мисъл, че срещу Закона за ИИ имаше известни критики, предимно от големите технологични компании и техните лобита за това, че е твърде стриктен, твърде ограничаващ, в резултат на което Европа може да изостане от големите сили в ИИ - Китай и САЩ. Това вероятно е и една от причините да се направи крачка назад с неговото въвеждане“.
Той изтъква, че Европарламентът работи в условията на добре познатото предизвикателството – всички технологиите, не само ИИ, се развиват много бързо и почти винаги изпреварват законодателната инициатива навсякъде в света. „Бяхме свидетели за това например при т.н. ГИГ-икономика с появата на решения като „Юбър“ (Uber), „ЕърБиЕнБи“ (AirBNB) и др., които развиха много бързо споделянето на услуги и не бяха регулирани. Наложи се бърза реакция, като същият процес сега се наблюдава и с ИИ, а той се развива свръх-бързо, т.е. много по-бързо от всяка друга технология. Това ме кара да мисля, че законодателите малко изостанаха от процесите и на практика закъсняха, защото технологиите – това важи и за България - не чакат никого и ако държавата се бави, бизнесът ще смени държавата и ще отиде на друго място“, обобщава ситуацията журналистът.
И все пак, независимо от бавната реакция, напредъкът е факт. Европейският съюз като политически орган отново създава правен прецедент, започвайки пръв работата си по рамката за ИИ. „Европа беше първа в света и със закони от типа на GDPR и тогава мнозина в Америка дори й завидяха за това. Важно е да кажем обаче, че наличието на първи стъпки и действащата рамка на този закон не го правят окончателен. На първо място, той влиза в сила на етапи и към момента са въведени само най-спешните мерки, целящи ограничаването на най-критичните аспекти и неприемливи практики в използването на ИИ“, обяснява Попов. В България и целия ЕС например законово е невъзможно да се извършва оценяване на база социален статус – нещо, което е норма в Китай, а Европа счита за недемократично. Освен социалното оценяване също така е забранено и биометричното масово проследяване. Тези две мерки попадат в дълъг списък от неправомерни действия, които са обект на регулации и са разделени в четири основни групи според степента на риск, с който е придружено прилагането на ИИ в съответната област. Регулаторната рамка ясно показва, че на практика няма да има ключова сфера на човешката дейност, която не попада в нейния обсег и в зависимост от нейната специфика тя ще фигурира в категориите „неприемлив“, „висок“, „ограничен“ и „минимален“ риск от заплаха.  
Бойчо Попов посочва, че на един от следващите етапи предстои да бъде решен важният въпрос с липсата на национални надзорни органи, лаборатории за тестване във всички държави членки, както и механизъм с единни стандарти за сертификация. „От това, което чух в Страсбург, както и от информацията, която получаваме, се очаква в цялост акта за ИИ да бъде завършен след две години. Дългият срок на приемане и одобрение се дължи на съвкупността от сложност на материята, незавършена технологична инфраструктура и големия риск при използването на ИИ. Никога досега не е приеман толкова сложен и всеобхватен закон в нито една държава или съюз в света. Затова, ако сроковете се скъсят, регулациите ще се провалят по една проста причина – малкият бизнес ще бъде подложен на изключително голяма тежест, тъй като липсва достатъчен държавен капацитет по темата ИИ“, каза Бойчо Попов. Затова според журналиста страните от ЕС „бързат бавно“ по отношение на прилагането на Закона за изкуствения интелект, като „навсякъде има известно забавяне“.
В България за прилагането на закона за ИИ отговаря Министерството на електронното управление, което следи за процеса заедно с няколко други ведомства. Отделно работи и европейска служба с участието на български служители от различни институции, която заседава веднъж месечно.
Говорейки за напредъка на България в прилагането на закона, Попов посочи, че България е вече „част от стратегическата инфраструктура по изкуствения интелект в Европа“. Примерът: България ще има фабрика за изкуствен интелект, която е в процес на създаване в момента в София Тех Парк. Националното финансиране е 90 милиона лева, а другите 50 процента идват от Европейския съюз. Част от фабриката е супермодерният компютър Discoverer++, какъвто няма нито на Балканите, нито дори в Източна Европа. „Това е една де факто минифабрика, само че в тази фабрика няма да се изграждат продукти, а висококвалифицирани услуги“, обясни Бойчо Попов. Втората фаза е предоставянето на електронни услуги на едно гише, но не от чиновник, а от изкуствен интелект.
Едно от предизвикателствата при навлизането на ИИ в България и прилагането на закона според журналиста е недостигът на кадри: нужни са не само инженери, но въобще високо квалифицирани хора, които да могат да работят на нивото на тази инфраструктура. Друго предизвикателство е цената на електроенергията: инфраструктурата за изкуствения интелект все още е много енергоемка. Друго голямо предизвикателство е ограниченият внос на компоненти от Съединените щати. 
В Народното събрание в България е внесен законопроект за прилагането на Европейския акт за изкуственият интелект. В отговор на въпрос нужен ли е такъв закон, Бойчо Попов обясни, че „европейският закон по принцип задава рамката, но държавите трябва да определят сами конкретното прилагане“. „Национален закон е може би нужен, защото ще определи конкретно точно кой орган ще контролира, кой ще въвежда глобите, ще определи точните процедури, по които ще се действа, ще дефинира, например, и национални категории риск, които да бъдат допълнителни към големите европейски“, каза още Бойчо Попов.
Всичко за "ЕС право БГ"
 

Гледайте епизодите в подкаста