Борсови залози преди решения на Тръмп будят съмнения за използване на вътрешна информация

Необичайно прецизни финансови сделки, сключени непосредствено преди изненадващи политически решения на президента на САЩ Доналд Тръмп, привличат вниманието на експерти и повдигат въпроси за възможна търговия с вътрешна информация, съобщи Ройтерс.
Агенцията е установила поне четири случая, при които търговци са направили значителни залози на финансовите пазари малко преди важни политически обявления – свързани с митата, Венецуела или Иран. Последвалите резки движения на пазарите са донесли сериозни печалби, вероятно в размер на милиони долари.
Четири случая с необичайна точност
На 23 март в рамките на една минута са направени залози за около 500 млн. долара (434 млн. евро) за спад в цените на петрола. Малко по-късно Тръмп обяви петдневно отлагане на планирани удари срещу иранската енергийна инфраструктура, след което цената на петрола спадна с около 15 процента.
На 28 февруари, във връзка с убийството на иранския върховен лидер аятолах Али Хаменей, шест акаунта в пазар за прогнози реализират печалба от около 1,2 млн. долара чрез залози за подобен сценарий. По данни на аналитичната компания „Бъбълмепс“ (Bubblemaps) тези акаунти са били захранени с финансиране само часове преди събитието.
В друг случай анонимен потребител реализира печалба от около 410 000 долара при първоначален залог от приблизително 34 000 долара, след като е заложил на малко вероятния сценарий за задържане на венецуелския президент Николас Мадуро от американски специални сили.
Няколко минути преди изявление на Тръмп на 9 април, свързано с отмяна на мита, са направени значителни инвестиции чрез опции, залагащи на ръст на фондовия пазар. След обявяването на решението пазарите се покачват, като инвестиция от 2,14 млн. долара достига стойност от около 21,4 млн. долара.
Ден преди убийството на Хаменей е отчетено и масово изкупуване на дългосрочни американски държавни облигации – нетипично поведение на фона на публикувани инфлационни данни, които обичайно водят до обратна реакция. Според анализатори това може да е сигнал за очакване на негативно събитие.
Експерти: моделите са „крайно подозрителни“
Според Андрю Верстайн от Юридическия факултет на Университета на Калифорния в Лос Анджелис (UCLA), тези сделки изглеждат „крайно подозрителни“. По думите му наблюдаваните модели съответстват на поведение, което би се очаквало при използване на вътрешна информация от правителствени източници.
Особено внимание привлича времевото съвпадение – в някои случаи между големи пазарни залози и публични изявления на президента има разлика от едва минути. Размерът на сделките също подсказва висока степен на увереност у участниците.
Сделките са извършени чрез различни финансови инструменти, включително опции, фючърси върху суровини и пазари за прогнози, което затруднява проследяването им.
Правна неяснота и алтернативни обяснения
Търговията с непублична съществена информация е незаконна, ако извършителят има задължение да я пази в тайна. Въпреки това правната рамка варира според пазара и използваните инструменти, като при суровините и новите пазари за прогнози регулацията е по-неясна.
Експерти отбелязват, че е възможно част от сделките да се дължат на добър анализ или на стратегии за хеджиране, при които инвеститорите компенсират потенциални загуби в други части от портфейла си.
Властите без официална позиция  
Заместник-прессекретарят на Белия дом Куш Десаи отхвърли подозренията, като заяви, че твърдения за участие на държавни служители са „неоснователни и безотговорни без доказателства“.
Американските регулатори засега не коментират конкретни разследвания. Бившият главен следовател в Комисията за търговия с фючърси върху суровини (CFTC) Айтан Гоелман посочи, че подобни сделки обичайно се класифицират като „аномални“ и подлежат на проверка.
Главният стратег на „Интерактив Брокърс“ (Interactive Brokers) Стив Сосник отбеляза, че евентуално разследване би изисквало висока степен на координация между различни регулаторни органи. Към момента няма данни за подобно координирано действие от страна на Комисията за ценни книжа и борси (SEC), Министерството на правосъдието (DOJ) и Комисията за търговия с фючърси върху суровини.