По тази причина организацията настоява обемът на часовете по професионална подготовка по туризъм да бъде запазен или дори увеличен, за да се гарантира, че учениците ще завършат не само с диплома, но и с реални умения, готови да работят и да отстояват високите стандарти на българския туризъм.
Съгласно проекта за рамков учебен план за професионално образование в туризма с разширено изучаване на чужд език, предвидените часове по учебна практика са недостатъчни за пълноценно овладяване на професионални компетентности, посочват от БХРА. В 9 клас са предвидени 3 часа седмично по учебна практика при значително по-голям обем теоретични предмети. Това не осигурява необходимата първоначална практическа основа, категорични са от организацията. В 10 клас липсват часове по теория на професията, а учебната практика е само 4-5 часа седмично, като преобладават икономика и предприемачество, които са полезни, но не заместват професионалните умения, коментират от организацията. В 12 клас се намаляват практическите часове до 5 часа седмично. Това нарушава ритмичността и интензивността на подготовката, което от своя страна ще доведе до недостатъчно подготвени кадри, на които реално туристическият сектор разчита да са гръбнакът на персонала в родните курорти и градски обекти, посочи председателят на БХРА Георги Щерев.
Новият учебен план не отговаря и на изискванията на пазара на труда, тъй като работодателите и в туристическия сектор търсят кадри със силно развити практически умения, особено в професиите с изисквания за прецизност и технологична дисциплина, посочват още от БХРА. Според бизнеса минимум 50-60 на сто от часовете в професионалните гимназии по туризъм трябва да са насочени за професионално подготовка, при подходящ баланс между теория и практика.
И в момента има проблем с осигуряването на добре подготвени кадри за туристическия бизнес, а ако времето за практика се сведе до минимум, от училище ще излизат кадри, които не владеят елементарни професионални умения. Това ще се отрази негативно и на имиджа на България като туристическа дестинация, подчерта председателят на БХРА Георги Щерев.
Кадровата криза в туристическия сектор достига критични нива, като по различни данни до 70 процента от туристическите обекти работят с недокомплектован персонал, посочиха в началото на април от Българската хотелска асоциация. Това води до икономически загуби, които могат да се изчислят на близо 1 милиард лева годишно от нереализиран туристически потенциал, допълниха тогава от Асоциацията.