Бразилският парламент облекчи сериозно екологичните стандарти за големи проекти

Камарата на депутатите (долна камара) на бразилския парламент гласува с голямо мнозинство за смекчаване на правилата за защита на околната среда при големи проекти. В сряда (местно време) 267 депутати гласуваха в подкрепа на законопроекта в доминираната от консерваторите парламентарна камара в Бразилия, а 116 гласуваха против. Проектът се прокарва от влиятелна асоциация на селскостопанските компании и животновъдите, предаде Ройтерс. 
В продължение на повече от 20 години Националният конгрес (парламента) на Бразилия обсъжда закона, чиято цел е да опрости процедурите за одобрение на инфраструктурни проекти в райони като Амазонската джунгла. Законът вече беше одобрен от горната камара на Конгреса - Федералният сенат, през май. За да влезе в сила, сега законът трябва да бъде подписан от президента Луис Инасио Лула да Силва.
Бразилски бизнес лидери критикуват издаването на екологични разрешителни в страната като пречка за развитието. Въпреки че много природозащитници са съгласни, че процесът трябва да бъде реформиран, те твърдят, че подходът, възприет от Конгреса, вероятно ще причини много повече вреди, отколкото ползи. Организациите за защита на околната среда остро разкритикуваха плана. Противниците говорят за "законопроект за опустошение". Те призоваха Лула да използва правото си на вето. Все пак, въпреки че Бразилия се стреми да играе водеща роля в борбата срещу глобалното затопляне, президентът подкрепя търсенето на нови източници на петрол като ключ към растежа на най-голямата икономика в Латинска Америка.
"Бразилия напълно ще се разминава с най-добрите международни стандарти", каза пред Ройтерс Натали Унтерстел, ръководител на института "Таланоа" (Talanoa Institute), мозъчен тръст в областта на околната среда.
Законопроектът разхлабва няколко изисквания за издаване на разрешителни. Например той позволява проекти, за които се счита, че имат малко или средно въздействие, като язовири и основна санитарна инфраструктура, да се строят без екологични разрешителни.
Разделение в правителството, критики от НПО сектора 
Мярката раздели лявото правителство на президента. Министерството на околната среда я определи като "фатален удар" за опазването на околната среда, докато Министерството на земеделието я подкрепя.
Тези, които подкрепят мярката, твърдят, че в бъдеще инфраструктурните проекти ще се реализират по-бързо и с по-малко бюрокрация. Така например предложеното законодателство предвижда федералните щати, а не бразилските федерални власти, да отговарят за опростеното разрешаване на големи проекти. Това засяга най-вече новите минни проекти в региона на Амазония. 
В същото време коренните жители и афробразилските общности губят защитата на земята, върху която живеят. Според Института за социално-амбиенталски изследвания, цитиран от "Дойче веле", този регламент ще засегне най-малко 259 области, в които живеят общности на коренното население, и около 80 на сто от териториите на афробразилските общности.
Климатичната обсерватория критикува проекта като "най-голямата правна стъпка назад от времето на военната диктатура". Асоциацията на 133 учени, както и организации за защита на околната среда и правата на човека посочи, че законът ще проправи пътя за добив на нефт в устието на Амазонка. Това решение бе критикувано и в международен план.
Законопроектът е приет в момент, е който бразилската агенция за околната среда (Ibama) е подложена на силен натиск да издаде лиценз на държавната петролна компания "Петробрас" (Petrobras) за сондажи за петрол край бреговете на амазонския щат Амапа - регион с крехка екосистема, който се смята и за най-обещаващата петролна провинция на Бразилия.
Проектът, който "Петробрас" смята за най-добрия шанс за попълване на резервите си, чака разрешение повече от десетилетие.
Това изчакване предизвика гнева на ръководителя на Сената Дави Алколумбре, който е родом от Амапа и настоява за развитието на петролната индустрия в региона, един от най-бедните в Бразилия. Алколумбре подложи законопроекта на гласуване въпреки протестите на правителствени представители и добави най-радикалното според някои природозащитници изменение, което дава на федералното правителство правомощия да ускорява проекти, които смята за стратегически.
Какво следва – вето и поглед към КОП30 
Лула все още може да наложи вето на части или на целия законопроект и да го върне на Конгреса, който може да отхвърли ветото. Законността му може да бъде оспорена и от Върховния съд, който се е намесвал по други спорни законопроекти за околната среда, внесени от Конгреса. 
Бразилия организира следващата конференция на ООН за изменението на климата КОП30 (COP30) през ноември в град Белем в района на Амазония. Страната и нейният президент искат да се изявят на нея като пионери. 
По време на конференцията страната възнамерява да създаде международен фонд за финансиране на опазването на тропическите гори, което е в известно противоречие с експлоатацията на ресурсите в района на Амазонка, която вече беше одобрена от парламента. "Фондът "Тропически гори завинаги", който ще стартираме на КОП30, ще възнаграждава екосистемните услуги, предоставяни на планетата", заяви президентът Лула в края на срещата на върха на БРИКС в Рио де Жанейро в началото на юли. 
Фондът с планиран обем от 125 милиарда долара има за цел да подпомогне финансово страните с обширни тропически гори за тяхното опазване. Лула също така представи проекта като принос към социално справедливата политика в областта на климата. "Защитавайки и възстановявайки нашите територии, ние също така създаваме възможности за местните общности и коренното население", заяви бразилският президент на 7 юли.