Според данните в края на август краткосрочните задължения са 7,7382 млрд. евро (17,7 процента от брутния дълг, 7,7 процента от БВП) и се повишават с 280,3 млн. евро (3,8 процента) на годишна база (7,4579 млрд. евро, 17,4 процента от дълга, 7,9 процента от БВП).
Дългосрочните задължения възлизат на 35,9904 млрд. евро (82,3 процента от брутния дълг, 35,9 процента от БВП) в края на август, като нарастват със 703 млн. евро (2 процента) спрямо същия месец на миналата година (35,2874 млрд. евро, 82,6 процента от дълга, 37,3 процента от БВП).
Брутният външен дълг на сектор "Държавно управление" в края на август е 10,23 млрд. евро (10,2 процента от БВП). Той нараства с 805,3 млн. евро (8,5 процента) на годишна база (9,4291 млрд. евро, 10 процента от БВП).
Външните задължения на централната банка са 1,9212 млрд. евро (1,9 процента от БВП). Те намаляват със 175,6 млн. евро (8,4 процента) спрямо края на август 2023 г. (2,0968 млрд. евро, 2,2 процента от БВП).
Външните задължения на сектор "Други парично-финансови институции" (банки и фондове на паричния пазар) са 6,3767 млрд. евро (6,4 процента от БВП). Това е с 496,7 млн. евро повече или 8,4 процента спрямо края на август миналата година (5,880 млрд. евро, 6,2 процента от БВП).
Външните задължения на "Други сектори" са 12,2259 млрд. евро (12,2 процента от БВП). Те нарастват с 361,6 млн. евро (3 процента) спрямо същия месец на миналата година (11,8644 млрд. евро, 12,5 процента от БВП).
Вътрешнофирменото кредитиране е в размер на 12,9704 млрд. евро (12,9 процента от БВП) в края на август, което е с 504,7 млн. евро (3,7 процента) по-малко спрямо края на август 2023 г. (13,475 млрд. евро, 14,2 процента от БВП). То е с най-значителен дял в структурата на външния дълг - 29,7 процента към края на август, при 31,5 процента към август 2023 г.