Бързото навлизане на изкуствения интелект от компаниите може да увеличи икономиката на еврозоната с 630 млрд. евро годишно, заяви президентът на ЕЦБ Кристин Лагард

Бързото внедряване на изкуствения интелект може да направи икономиката на еврозоната с около 630 млрд. евро годишно по-голяма в рамките на десетилетие. Това се равнява приблизително на 1800 евро на човек, заяви президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард, позовавайки се на оценки на икономисти от институцията, в реч публикувана на сайта на франкфуртската институция
В реч на Празника на ябълката в област Нормандия Лагард призова Европа да задълбочи единния си пазар и да насочва повече от спестяванията си към европейски компании. Според нея така новите предприятия ще могат да се развиват в Европа и икономическите ползи от технологиите ще достигат до повече хора.
Председателят на ЕЦБ посочи, че европейският единен пазар работи добре при стоките, но остава недостатъчно развит при услугите, особено цифровите. Вътрешните пречки пред компаниите, които предлагат услуги в други страни от ЕС, се равняват на мита от около 100 на сто, отбеляза тя.
Недостатъчно интегрираните капиталови пазари също карат предприемачи и средства да напускат континента. Над 400 компании извън Европа, всяка оценявана на повече от 1 млрд. долара, имат поне един основател, израснал на континента. Общата им стойност достига около 1,8 трилиона долара, посочи Лагард.
Като положителен пример тя даде френската компания за изкуствен интелект „Мистрал“ (Mistral), която наскоро е набрала 3 млрд. евро – най-голямата сума досега за частна европейска технологична компания. Сред водещите инвеститори е новият европейски фонд „Скейлъп Юръп“ (Scaleup Europe), създаден, за да подпомага развитието на европейски предприятия с европейски капитал.
Лагард предупреди, че отвореността на европейската икономика я прави по-уязвима при международни сътресения като войната на Русия срещу Украйна, енергийната криза, новите американски мита и конфликта в Близкия изток. Износът на компании от еврозоната, засегнат от американски мита, е намалял с близо една пета от началото на миналата година.
Енергетиката е една от областите, в които Европа трябва да намали зависимостта си от външни фактори, каза Лагард. Тя призова за изграждане на планираните до 2030 г. връзки между националните електропреносни мрежи, за да може електроенергията да достига по-лесно до местата, където не достига, и цените да станат по-ниски и устойчиви.
Като пример тя посочи Нормандия, която през 2024 г. е произвела около два пъти и половина повече електроенергия, отколкото е потребила, почти изцяло от нисковъглеродни източници. Недостатъчната свързаност обаче затруднява пълноценното използване на този излишък.
Лагард потвърди и ангажимента на ЕЦБ да поддържа инфлацията на равнище от 2 на сто в средносрочен план. Според нея това е начинът поскъпването, причинено от сътресения при енергията и храните, да не се превръща в трайно висока инфлация.
Тя защити и проекта за цифрово евро като средство за намаляване на зависимостта от чуждестранни платежни компании. Две компании извън Европа обработват около две трети от картовите плащания в еврозоната, отбеляза Лагард. По думите ѝ цифровото евро трябва да осигури европейско платежно средство, използвано онлайн и офлайн в цялата еврозона наред с парите в брой.