Българската стопанска камара (БСК) внесе в Националния съвет за тристранно сътрудничество становищата си по проектобюджетите на Република България, Държавното обществено осигуряване и Националната здравноосигурителна каса за 2026 г., съобщиха от Камарата.
БСК изразява принципна подкрепа за представените законопроекти, но под условие, като настоява в хода на бюджетната процедура: да се отложи увеличението на максималния осигурителен доход до приемане на редовен бюджет за 2027 г.; ръстът на минималните осигурителни доходи да се ограничи до размера на минималната работна заплата за 2026 г.; да се положат необходимите усилия за намаляване на прогнозния размер на дефицита и да се преразгледа планираният размер на дълга за периода 2026-2028 г., както като абсолютна стойност, така и като дял от БВП.
В становищата си БСК отчита, че финансите на държавата се управляват при условията на т.нар. удължителен бюджет и трите бюджета ще функционират едва пет календарни месеца, а формирането на устойчиви политики, с които да се извърши системна промяна, изисква технологично време, вкл. за функционален и структурен анализ.
БСК изразява сериозна загриженост по отношение на планираните бюджетен дефицит и външен дълг, както и във връзка с разходите по Консолидираната фискална програма, които продължават устойчиво да надхвърлят 40 процента от БВП.
БСК приветства спирането на приложението на чл. 244, ал. 2 от Кодекса на труда до приемане на изцяло нов механизъм за определяне на минималната работна заплата и адмирира възприетия нов подход за определяне на възнагражденията в първостепенните разпоредители с бюджет, което ще позволи избягването на автоматични и трудно контролируеми разходни ефекти в бюджетната система. Също така, БСК приветства запазването на данъчно-осигурителния модел, размерите на преките и косвените данъци и осигурителната тежест за бизнеса и гражданите. Камарата подкрепя и предложените изменения, насочени към по-справедливо и прозрачно изчисляване на трудовия стаж при работа на непълно работно време, предложения пакет от мерки в областта на хазартната дейност, както и предвиденото засилване на действащия фискален контрол върху стоките с висок фискален риск, доколкото не се създава допълнителна административна тежест за бизнеса. БСК не възразява срещу планираното ускорено реализиране на въведения акцизен календар за периода 2025-2029 г. в Закона за за акцизите и данъчните складове.
БСК не подкрепя подхода за увеличение на минималните и максималния осигурителни доходи от 1 август 2026 г. Камарата предлага да се обсъди поетапно преминаване от детайлна система на минимални осигурителни доходи по икономически дейности и квалификационни групи към модел, при който осигурителните вноски за наетите лица се дължат върху получени или начислени, но неизплатени брутни месечни възнаграждения, не по-ниски от минималната работна заплата за страната, пропорционално на отработеното време, и не надвишаващи максималния осигурителен доход. Освен това, според БСК всички промени в пенсионноосигурителното законодателство следва да бъдат задължително придружени от актюерски оценки и разчети.
По рано днес от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България съобщиха, че ще поставят на днешното заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество няколко предложения като основа за получаване на подкрепата на организацията за проекта на държавен бюджет за 2026 г.