От Българската стопанска камара (БСК), с председател Добри Митрев, съобщиха, че подкрепят със сериозни резерви проектобюджета на България за 2027 година и декларират своята принципна подкрепа за проектите на бюджет на Държавното обществено осигуряване (ДОО) и на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Тези заявления се съдържат във внесените тази сутрин в Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) становища по трите проектобюджета за следващата година, които днес социалните партньори ще разгледат на извънредно заседание.
Относно държавния проектобюджет от БСК подкрепят предприетите действия за намаляването на дефицита, оптимизацията на публичните разходи, инвестиционните стимули и увеличаването на ваучерите за храна.
Но едновременно с това от Камарата възразяват категорично срещу извънредния данък „свръхпечалба“ от 33 процента и настояват тази мярка да бъде оттеглена. Обявяват се и против увеличението на максималния осигурителен доход и искат той да се запази в размер на 2300 евро през 2027 година. Не са съгласни още и с допълнителното данъчно облагане на ваучерите и разходите в натура.
Според БСК трябва да се положат необходимите усилия за намаляване на планирания размер на дълга за периода 2027-2029 г., като абсолютна стойност и като дял от брутния вътрешен продукт (БВП); да се представят проверими разчети и срокове за планираните икономии и ясна обосновка на необходимото дългово финансиране, вкл. за покриване на дефицита, погасяване на съществуващ дълг, поддържане на фискалния резерв и планирано увеличаване на капитала на държавни дружества.
От БСК се обявяват и за представяне на оценка на съвкупната тежест върху предприятията от предложените данъчни, осигурителни и други промени.
По линия на проектобюджета на ДОО от Българската стопанска камара са съгласни с предложенията за осъвременяването на пенсиите и увеличението на редица обезщетения. Но както вече беше посочено по-горе, не подкрепят увеличението на максималния осигурителен доход от 2300 на 2400 евро, както и повишаването на обезщетенията при неползване на отпуск от 50 процента на 75 процента.
В становището си от Камарата отправят и свои предложения. В тях те настояват промените в осигурителните бази, вноските, пенсионните права и обезщетенията да се придружават от публични актюерски оценки на отражението им върху адекватността на плащанията, финансовата устойчивост на фондовете и необходимите бюджетни трансфери. Поддържат и искането за ясно разграничаване на осигурителните плащания от мерките със социален, демографски или насърчителен характер и за съответстващо на предназначението им финансиране.
От Камарата напомнят още и за необходимостта от изготвяне и обсъждане със социалните партньори на цялостна пътна карта за пенсионната реформа.
Относно проектобюджета на НЗОК от Българската стопанска камара подкрепят принципно увеличения ресурс и мерките за профилактика и ранна диагностика, но със сериозни резерви към прехвърлянето на държавни разходи към здравноосигурителните средства, структурата на плащанията и липсата на устойчиво решение за общинските болници.
В становището си от Камарата отново се придържат към позицията, че увеличаването на бюджета на НЗОК следва да бъде обвързано с измеримо подобряване на достъпа, качеството и резултатите от медицинската помощ.