БСК внесе в НС становищата си по проектобюджетите на България, ДОО и НЗОК за 2026 г.

Българската стопанска камара (БСК) внесе в Народното събрание становищата си по проектозаконите за бюджетите на Република България, Държавното обществено осигуряване и Националната здравноосигурителна каса за 2026 г., съобщиха от Камарата.
Трите законопроекта ще бъдат обсъдени на заседанието на парламентарна Комисия по бюджет и финанси утре, сочи справка интернет страницата на парламента.
БСК потвърждава изразените си досега позиции по трите законопроекта.
По Закона за Държавния бюджет Камарата настоява за запазването на данъчно-осигурителния модел и размерите на преките и косвените данъци за бизнеса и гражданите, гарантиращо по-голяма предвидимост за българските предприятия, висока събираемост на бюджетните приходи и запазване на покупателната способност на доходите на работещите. БСК категорично не подкрепя предложеното двукратно увеличение на данъчната ставка за данък "дивидент" от 5 на сто на 10 на сто. Камарата категорично възразява срещу предложените промени в Закона за данък върху добавената стойност, предвиждащи търговци, които използват софтуер за управление на продажби в търговски обект (СУПТО), задължително да използват само софтуер, който е включен в публичния регистър на НАП и настоява промените да бъдат оттеглени от вносителя.  БСК възразява срещу предложението за въвеждане на задължително GPS/мобилно проследяване на превоза на стоки с висок фискален риск и предлага да се обмисли интеграция между съществуващата тол инфраструктура и системите на НАП и Агенция "Митници".
От Камарата възразяват срещу увеличението на разходите за персонал за всички администрации, без поставяне на каквито и да било критерии. 
БСК подкрепя искането на операторите на ваучери за храна, квотата за ваучери за храна през 2026 г. да бъде минимум 920 млн. евро (1,8 млрд. лв.), за да могат да бъдат покрити нуждите на хиляди работодатели и над 835 хил. работещи в цялата страна. БСК препотвърждава подкрепа си за предложените мерки за оптимизиране на разходи в изразеното от Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) становище.
Пълнят текст на становището на БСК по проекта на Закон за държавния бюджет за 2026 г. може да бъде открит тук.
По Закона за бюджет на ДОО БСК не подкрепя увеличаване на размера на минималната работна заплата на страната в размер на 620,20 евро, считано от 1 януари 2026 г., увеличаване на размера на осигурителната вноска с 2 процентни пункта, считано от 1 януари 2026 г., и с още един процентен пункт, считано от 1 януари 2028 г., увеличение на максималния осигурителен доход от 2352 евро (4600 лв. – ръст от 11,30 на сто), запазването на максималния размер на получаваните една или повече пенсии в размер на 1738,40 евро (3400 лв.).
Пълнят текст на становището на БСК по проекта на Закон за бюджета на ДОО за 2026 г. може да бъде открит тук.
По Закона за бюджет на НЗОК БСК не подкрепя представения проект на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г. Камарата се противопоставя на предложението в бюджета на НЗОК да се включат целеви средства от Държавния бюджет за увеличаване основните заплати на персонала в лечебни заведения съгласно чл. 80б от Закона за лечебните заведения (нов), както и на идеята НЗОК и Българският лекарски съюз да договарят разпределението на средства, свързани с определяне на трудови възнаграждения. БСК предлага дейността по евентуално увеличаване на основните заплати да се организира и провежда от Министерството на здравеопазването (МЗ) и неговите структури; да не се фиксират равнища на минимални работни заплати в закона, а да се даде възможност на МЗ и лечебните заведения да договорят ръстове на фонд работна заплата, съобразно индивидуалното финансово състояние на лечебните заведения.
Пълнят текст на становището на БСК по проекта на Закон за бюджета на НЗОК за 2026 г. може да бъде открит тук.
Правителството одобри миналата седмица законопроектите, свързани с Бюджет 2026, във вида, съгласуван с партиите, подкрепящи управлението, но без съгласуване в Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС). Извънредното заседание на социалните партньори за бюджета за 13 ноември беше отменено, след като работодателите повторно отказаха да участват в обсъждане на бюджета в НСТС. На 5 ноември работодателите също отказаха да влязат на заседанието на "тристранката", на което трябваше да бъдат обсъдени трите проектобюджета.