"Бундесбанк" предлага нова формулировка за "дълговата спирача" от времето на Меркел, за да се разходва повече за отбрана и инфраструктура

Германската централна банка "Бундесбанк" (Bundesbank), предложи реформа на строгите конституционни правила за държавните заеми в момент, когато Германия търси начини за финансиране на сериозни разходи за отбрана и инфраструктура, предаде ДПА.
Предложението на "Бундесбанк", до което новинарската агенция е получила достъп, включва промени в ограниченията - известни като "дълговата спирачка" - с цел да се предостави на следващото правителство повече пространство за маневриране.
"Дълговата спирачка" беше въведена от бившия канцлер Ангела Меркел през 2009 г. с цел да ограничи новите държавни дългове до 0,35 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП) всяка година.
Критиците смятат, че тези правила пречат на инвестициите, които трябва да се направят в мерки за защита на околната среда и в инфраструктурата на страната, като пътища и железници.
От своя страна "Бундесбанк" предлага вместо това дълговата спирачка да се обвърже с отношението на държавния дълг спрямо БВП.
Ако съотношението на държавния дълг към БВП е по-малко от 60 на сто, според правилата на ЕС, заложени в Маастрихтския договор, германското правителство ще може да поема нов дълг в размер на до 1,4 на сто от БВП всяка година.
Ако обаче дългът надвишава прага от 60 на сто, предложението на "Бундесбанк" ограничава годишното държавно кредитиране до 0,9 на сто от БВП.
Планът ще предостави на германското правителство допълнителни 100 до 220 милиарда евро годишно до 2030 г., в зависимост от съотношението дълг към БВП.
През 2023 г. съотношението е било 62,9 на сто, според германската статистическа служба, като последните данни от третото тримесечие на 2024 г. показват леко понижение до 62,4 на сто.