Повишаването на устойчивостта, готовността и способността за ранно прогнозиране на заплахите пред хранителните системи бяха във фокуса на международния уебинар „Повишаване на сигурността на хранителните системи: От ранните сигнали към системната устойчивост“, който се проведе днес. Събитието е второто от съвместна поредица на четири проекта за научни изследвания и иновации, финансирани от Европейския съюз.
По време на уебинара бяха представени иновативни методологии, аналитични рамки и технологични инструменти, разработвани в рамките на европейските проекти, с цел подобряване на способността за ранно откриване на рискове и укрепване на устойчивостта на хранителните системи по цялата верига на доставки.
Участниците обсъдиха основните предизвикателства пред сектора, сред които устойчивостта и готовността на хранителните системи, системите за ранно предупреждение и прогнозиране на заплахи, предотвратяването на измами с храни, киберсигурността и кибер-физическите рискове, нововъзникващите предизвикателства пред безопасността на храните, системните уязвимости, както и необходимостта от по-тясно сътрудничество между науката, бизнеса и институциите при разработването на политики. В рамките на събитието бяха организирани и интерактивни дискусии и анкети на живо, чрез които участниците обмениха мнения за най-сериозните заплахи пред хранителните системи и необходимите мерки за повишаване на тяхната устойчивост.
Представителят на Syreon Research Institute Акош Йожвиак представи проекта DEFENSEFOOD, който е насочен към разработването на инструменти за ранно откриване и прогнозиране на заплахи, свързани с безопасността на храните и защитата на хранителните системи.
По думите му хранителните системи са изключително сложни, тъй като включват множество взаимосвързани участници, процеси и информационни потоци, които непрекъснато се влияят от фактори като климатичните промени, развитието на международната търговия и променящото се потребителско поведение.
Йожвиак отбеляза, че науката все още не разполага с пълна информация за всички потенциални опасности, както и за начина, по който различни вещества взаимодействат с човешкия организъм. Според него това прави прогнозирането на нововъзникващи рискове особено трудно и изисква непрекъснато натрупване и актуализиране на знания.
Той обясни, че ранното прогнозиране трябва да обхваща три времеви хоризонта – непосредствени предупреждения за вече възникнали инциденти, идентифициране на нововъзникващи рискове в средносрочен план и дългосрочен анализ на фактори като климатичните промени, които могат да окажат влияние върху безопасността на храните през следващите десетилетия.
Според Йожвиак съчетаването на традиционния анализ на данни, методите на науката за сложните системи, генеративния изкуствен интелект и експертната оценка е най-ефективният подход за прогнозиране на бъдещи заплахи.
Той съобщи, че в рамките на проекта DEFENSEFOOD се разработва специализирана система за ранно предупреждение за умишлени заплахи срещу хранителните системи. Тя ще анализира факторите, които могат да доведат до подобни рискове, ще използва разнообразни източници на информация, включително сателитни данни, и ще предоставя чрез специализиран дигитален панел информация за потенциални бъдещи заплахи, която да подпомага институциите и бизнеса при вземането на решения.
По време на уебинара бяха представени и останалите три европейски проекта. SecureFood е насочен към разработването на рамка за управление на устойчивостта на хранителните системи. EFF-CoP разглежда предотвратяването на измамите с храни чрез комплексен подход, който съчетава аналитични методи с организационни и управленски решения. ACT4FOOD разработва подходи за адаптиране на системите за управление на безопасността на храните към дигиталната хранителна индустрия, като интегрира киберсигурността и кибер-физическите заплахи в процесите за анализ и управление на риска.