31 на сто от участвалите в проучването българи се оплакват от липсата на разполагаем доход. Повишаването на разходите за живот е третата най-голяма причина за липса на спестявания (25 на сто). Осем процента от анкетираните предпочитат първо да платят задълженията си, като същият процент от участвалите в проучването посочват ниските лихви като лоша предпоставка за спестяване.
За 43 на сто от анкетираните българи финансовото благополучие означава да имат контрол върху личните си финанси и винаги да знаят, че разполагат със защитна мрежа. 36 процента свързват спестяването със спокойствието на фонд за спешни случаи. 25 на сто спестяват за бъдещите си почивки, а 19 на сто - за развлечения, сочат данните от проучването.
Поколението на Милениалите (родените между 1981 и 1996 г.) спестява предимно за децата (18 на сто срещу 13 процента средно за страната). Представителите на Поколениeто Z (родените между 1996 и 2009 г.) и "бумърите" (родените между 1947 и 1964 г.) спестяват за своята финансова сигурност и спокойствие (по 47 на сто). По-малко загрижени за финансовото си благосъстояние са анкетираните на възраст между 45 и 54 години (40 на сто). По-младото поколение (18-24 г.) е най-заинтересовано от това парите им да се увеличават, като 9 на сто от анкетираните декларират, че спестяват заради лихвата (срещу 5 на сто средно за страната). Същото поколение спестява в по-висока степен за лични удоволствия (37 процента спрямо 19 на сто средно за страната).
Възрастните над 65 години заделят пари предимно за коледни подаръци за семействата си (9 на сто спрямо средно 8 процента), докато при Поколението Х (45-54 г.) делът на потребителите, които спестяват за спешни случаи, е най-висок (43 на сто спрямо средно 36 процента). Жените заделят повече пари за образование, отколкото българските мъже (10 процента срещу 5 на сто).
Четирима от 10 българи са имали разходи за стоки, които не са можели да избегнат, а 16 на сто са били принудени да купуват артикули, които техните приятели могат да си позволят. Пет процента признават, че са използвали спестяванията си, за да поддържат стандарт на живот, подобен на този, рекламиран в социалните медии.
Милениалите са поколението с по-висока склонност към харчене под социален натиск (49 на сто срещу средно 42 процента). Възрастовият сегмент 18-24 г. е бил най-засегнат от покупки на стоки и услуги, които не са могли да си позволят (26 на сто срещу средно 16 процента), докато представителите на Поколението X (45-54 г.) са отговорили в по-голяма степен, че не са имали спестявания (14 процента срещу 11 на сто), се посочва в проучването на "Дайната“
Две трети от участниците в проучването са признали, че биха отложили спестяването в полза на краткосрочното удоволствие. 28 на сто смятат, че поради непредсказуемите времена е по-добре да се търси краткосрочно щастие, докато 21 процента, въпреки че желаят да спестяват, харачат без да заделят. 17 на сто от анкетираните са скептични, че ще успеят да спестят, като по този начин предпочитат да харчат за мигновено удовлетворение.
Едва 26 на сто от българите са посветени на изпълнението на големи планове и дългосрочни цели, като по-голяма е ангажираността сред над 35-годишните.
Финансови избори: Големи проекти или краткосрочно удоволствие?
Повечето българи (47 на сто) биха се отказали от покупката на нов автомобил, ако трябва. 35 процента биха спрели да спестяват за ново жилище (с най-висок процент от 43 на сто в сегмента 18-24 г.), 21 на сто - да започнат собствен бизнес, 9 на сто биха отложили раждането на деца (най-високият процент от 29 процента е при възрастовата група сегмента 18-24 г.), за да спестят.
Мъжете предпочитат да забравят за покупката на нов автомобил (48 на сто) и ново жилище (37 на сто), докато дамите биха предпочели да отложат собствения си бизнес (18 на сто), сочи проучването.