Енергийните общности са иновативен модел на сдружение между граждани (понякога с участие на бизнес или институции), който позволява на членовете си не просто да потребяват, но и да произвеждат енергия за собствени нужди, разясняват от “Грийнпийс”. Излишъкът от енергията може да бъде продаден или дарен на нуждаещи се, посочват от организацията.
В хода на изследването е направен преглед на основните източници на финансиране – европейски, национални и частни. Механизмите са систематизирани според тяхното приложение в различните етапи от развитието на енергийната общност. Дадени са препоръки за подобряване на финансовата рамка, както и за улесняване на достъпа до финансиране както на местно, така и на национално ниво. Анализът е създаден за протичащото в момента обучение за общински служители „Енергийно еспресо“.
Основната цел на документа е да помогнем да се създадат по-благоприятни условия за развитието на енергийните общности в България, каза Кристиян Димитров от „Грийнпийс“ – България, цитиран от организацията. Когато участва в енергийна общност, човек притежава дял от мощности за възобновяема енергия и част от произведеното електричество е негово. Това е чудесен начин да спести пари от сметките си за ток към големите компании, коментира той.
В табличен вид са изброени условията, на които трябва да отговарят кандидатите. Направили сме и оценка на рисковете, свързани с управлението на проектите и средствата, с достъпността и процеса на кандидатстване, за всяка група финансови алтернативи, коментира Мария Трифонова, преподавател в Софийски университет и заместник-директор на Net-Zero Lab.
Темата за енергийните общности беше поставена по време на една от дискусиите в рамките на Годишната среща на местните власти в Албена.
Обучение за служители в общински администрации от България за това как се създава енергийна общност беше организирано преди няколко месеца в Габрово.