Когато цените на горивата, и по-специално на дизела, достигнаха психологическата граница от 2 евро, КЗП незабавно започна проверки в 200 бензиностанции, защото хората трябваше да получат отговор на какво се дължат високите цени, дали търговците на горива не злоупотребяват с кризата, дали поскъпването е икономически обосновано, или някой просто търси бърза печалба и иска да „лови риба в мътна вода“, посочи Манолова. Като припомни, че правомощията на КЗП се отнасят до търговците на дребно, тя обясни, че проверените 200 обекта включват както бензиностанции на големи национални вериги, така и малки бензиностанции.
Манолова обясни още, че проверките по места са приключили, но законоустановеният срок за предоставяне на обяснения и данни е пет работни дни. Поради тази причина там, където са установени съмнения за завишени цени, и по-специално при пропан-бутана, все още се изследва дали това се дължи на обективни причини, или има злоупотреба.
По отношение на предварителните резултати Манолова каза, че КЗП е установила, че бензиностанциите дори са свили надценките си при търговията с бензин и дизел. През проверявания период – от началото на август до 23 септември – цените на едро са се увеличили средно с 15 на сто, докато крайните продажни цени са нараснали с 10 на сто. Специално при дизела надценката на бензиностанциите се е свила с около 40 на сто, а при бензина – с над 30 на сто. Това означава, че горивото постъпва в бензиностанцията с 15 на сто по-скъпо, а цената на колонката е с 10 на сто по-висока, обясни Манолова.
Тя посочи, че при пропан-бутана положението е различно. Там търговците на дребно са увеличили надценките си средно с около 20 на сто и комисията ще провери на какво се дължи това, тъй като нарастването на надценката е по-голямо от увеличението на цената на едро. По думите ѝ е възможно търговците да са се опитали да компенсират по-ниските надценки при бензина и дизела чрез увеличаване на цената на пропан-бутана. Манолова уточни, че това тепърва ще бъде установено и не се наблюдава във всички бензиностанции, а само в част от тях.
Манолова посочи още, че КЗП има ясни правомощия да налага санкции в случаите на необосновано повишаване на цените. Те са значителни – по 10 000 евро за всеки отделен продукт. Председателят на комисията заяви, че тези санкции ще бъдат налагани много внимателно, защото целта, от една страна, не е да бъде доведена до фалит някоя малка бензиностанция, но, от друга, потърпевши не трябва да бъдат българските потребители.
Председателят на КЗП каза, че нейният ангажимент е преди всичко да защити българските потребители, но действията на комисията няма да бъдат „с бухалка“ спрямо търговците. В тези времена, когато цените буквално излетяха нагоре след приемането на еврото, а и преди това, българските граждани действително имат нужда от защита и от това някой да се противопостави на рязкото поскъпване не само на горивата, но и на храните, услугите и услугите на мобилните оператори, както и на общото поскъпване на живота, каза Манолова.
Мая Манолова посочи, че въпреки повишаването на доходите през последните години покупателната способност на българите все още е 68 на сто от средноевропейската, което оставя страната на последните места както по доходи, така и по това какво хората могат да си позволят с тях. Манолова коментира също, че ако цените на горивата у нас са сред най-ниските в Европа, то при някои групи основни хранителни продукти цените в България са значително над средноевропейските.
Тя каза, че още от първия момент, в който е започнала работа в КЗП, основните сигнали са, от една страна, от потребители, които продължават буквално да се плашат от цените в супермаркетите, а от друга – от български производители, които също са притиснати на входа на търговските вериги. От това, което видях през първите две седмици от работата си като председател на КЗП, се оказва, че надценките в търговските вериги надхвърлят 100 на сто, като достигат 130–140 на сто, каза Манолова и отбеляза започналите проверки на комисията в търговските вериги.
Санкции ще има, а проверките, които започнахме в петък, ще изследват както необоснованото повишаване на цените на основни хранителни продукти, така и нелоялните и заблуждаващите търговски практики, обясни Манолова. По думите ѝ проверките ще покажат и разликата между доставните цени, особено при българските продукти, и цените, на които те се продават на щандовете. Нашите проверки ще бъдат огледало на изкривения модел на търговията с храни, добави тя.
Председателят на КЗП каза още, че заедно с министъра на икономиката комисията работи и по методика за справедливата цена. По думите ѝ така ще стане ясно с колко цените, на които търговските вериги продават основни хранителни продукти, надхвърлят справедливата им стойност.Манолова каза още, че КЗП ще насочи вниманието си и към банковия сектор заради повишаването на таксите. „Потребителите нямат отговор на въпроса защо банките увеличават таксите“, посочи тя. По данни на Българската народна банка банковата система е отчела печалба от 3,6 млрд. лева през 2025 г., като приходите от такси и комисиони са достигнали 2,3 млрд. лева, а нетният доход от тях – 1,8 млрд. лева. „Всичко това се плаща от потребителите и потребителите трябва да бъдат защитени“, заяви председателят на КЗП.