От официалната агенция на ЕС, която подкрепя процеса на вземане на решение в Общността, смятат, че нетно създадените работни места ще бъдат 204 хиляди (за периода 2019 - 2030 година), на фона на очаквания основен ръст в заетостта от нетно 6,7 милиона нови работни места за същия период, резюмират от институцията своя доклад “Климатичният пакет “Подготвени за цел 55“: Въздействие върху заетостта в ЕС до 2030“.
Освен това от “Юрофаунд“ предупреждават, че някои отрасли и региони ще бъдат особено силно засегнати от процеса.
В доклада е посочено, че отрицателните ефекти върху заетостта са най-вероятни в някои страни от Централна и Източна Европа, особено за Полша и Румъния, а също така и за региони с относително висок дял на заети в добивните индустрии. България е също сред страните, за които декарбонизацията до 2030 не се очаква да има положително въздействие върху заетостта, макар и в по-умерени мащаби спрямо посочените по-горе две страни.
Позитиви в заетостта могат да очакват някои страни от Южна Европа, най-вече Испания и Италия, заедно с регионите с природни дадености (като вятър и слънце), развита енергийно ефективна инфраструктура и капацитет за производство на оборудване за производство на възобновяема енергия.
Строителството се очаква да бъде секторът, който ще се възползва най-много от тенденцията за откриване на нови работни места предвид необходимостта от нови работни позиции както по линия на мерките за подобряване на енергийната ефективност, така и заради разширяването на капацитета за производство на възобновяема енергия. Тази констатация е валидна и за очакванията спрямо българския строителен отрасъл.
Повишена заетост ще има и при пазарните услуги, защото относителните цени (важен сигнал за насочване на инвестиционната активност - бел. авт.) ще подкрепят промяната в структурата на икономиката към "по-чисти" сектори, а оттам и пренасочването на заетостта към сектора на услугите.
Макар цялостната оценка на “Юрофаунд“ да е за сравнително подобрение при условията за трудова заетост, “Подготвени за цел 55“ се прогнозира да има положително въздействие най-вече при средно до ниско платените работни позиции, при които не е нужна висша квалификация.
“Политиките за намаляване на парниковите емисии газ ще имат различно влияние върху заетостта по сектори и позиции, ще увеличат търсенето на определен вид труд и ще намалят необходимостта от друг. Те трябва да бъдат съгласувани с мерки за образование, обучения и политики по заетост. Така работниците ще придобият нужните нови умения и компетенции, допринасяйки за общите усилия по декарбонизация“, посочи Джон Хърли, старши мениджър “Изследвания“ в “Юрофаунд.