Според европейската статистическа агенция в България 1,9 на сто от децата са били с неудовлетворени нужди от медицински грижи през 2024 година. Този дял се е повишил спрямо 2021 г., когато е бил 1,6 на сто, но е намалял в сравнение с 2017 г., когато е възлизал на 2 на сто.
През миналата година от децата в българските домакинства, чиито доходи са под прага на риск от бедност, 6,4 на сто са имали неудовлетворени нужди от медицински грижи. Този дял е бил 0,3 на сто за домакинствата с доходи над това равнище или четвъртият най-малък сред страните от ЕС. С по-малък дял на децата с неудовлетворени медицински нужди сред домакинствата с доходи над прага на риск от бедност са били само Малта, Кипър и Хърватия (по 0,1 на сто във всяка).
Неудовлетворени нужди от медицински грижи са имали 3 на сто от децата живеещи в домакинства с разполагаем доход над съответния национален праг на риск от бедност (60 на сто от медианния еквивалентен доход в страната), докато при живеещите в домакинства с доходи под този праг с подобни нужди са били 4,2 на сто от децата.
В повечето страни от ЕС делът на децата с неудовлетворени нужди от медицински грижи е бил по-висок в домакинствата с разполагаем доход под прага на риск от бедност, отколкото тези с доходи над него, като най-голяма е била разликата в България (6,1 процентни пункта).