Динамиката на индекса на цените на производствените фактори през януари 2026 година е съпоставима с тази през януари 2025 г., без наличие на извънреден ценови натиск. Данните не сочат наличие на обективни макроикономически предпоставки за рязко и необосновано повишение на крайните потребителски цени, тъй като основните входящи разходи не показват съществена възходяща тенденция на годишна база. Това каза министърът на икономиката и индустрията в оставка Петър Дилов по време на изслушване в парламента относно наблюдаваното значително и необосновано повишаване на цените на основни стоки и услуги, включително храни, енергия и други потребителски сектори.
Дилов припомни, че в средата на юли 2025 г. Министерството на икономиката и индустрията (МИИ) е започнало мониторинг на 33 ключови показателя, отразяващ динамиката на основните производствени фактори в икономиката. Наблюдението се извършва на седмична база чрез сравнение както с предходната седмица, така и със същия период на предходната година, като за оценка на общото въздействие се използва специално разработен индекс за резултатите от мониторинга.
Икономическият министър в оставка цитира данни, според които през януари 2026 г. цената на електроенергията показва най-силни колебания - ръст с над 41 процента през втората седмица и 27 процента през третата седмица на месеца, като през първата седмица има спад с 10 процента и 25 процента през петата седмица. Спрямо началото на наблюдавания период - месец юли м. г., цената остава по-висока с над 50 процента.
Цената на петрола се повишава от 60,7 щатски долара в края на 2025 г. до 67,4 долара в края на януари 2026 г., което е месечно увеличение от 6,70 щатски долара. Въпреки това тя е с 1,5 на сто по-ниска от началото на наблюдавания период и с между 5 и 15 щатски долара по-ниска на барел спрямо януари 2025 година.
При бензина и дизела се наблюдават колебания, като цените им са малко по-ниски спрямо началото на наблюдавания период - с около 4 и 7 процента на годишна база. Цената на метана остава практически без промяна през януари, като е с 3,5 на сто по-ниска спрямо началната точка на наблюдение и с между 2,6 и 6 на сто по-ниска спрямо същия период на миналата година. Газът на регулирания пазар също отчита понижение - с 2,1 на сто спрямо началото на наблюдението и с около 25 на сто спрямо януари 2025 година. Цените на газа на нерегулирания пазар се повишават с около 5 на сто спрямо предходния месец, но остават с 1 процент по-ниски спрямо началото на наблюдението и с около 30 процента по-ниски на годишна база.
При металите се наблюдава умерено увеличение. Цената на алуминия нараства с около 4 на сто, на медта - с 2-3 на сто, на HRC стоманата - с около 2 на сто, а на стоманата - с под 1 процент. При пластмасите се отчита обръщане на тенденцията към ръст - полиетиленът поскъпва с 2,5 на сто, а поливинилът - с около 2 на сто.
Минималната работна заплата се увеличава с 12,6 на сто, а възнагражденията в бюджетната сфера - с 5 на сто от 1 януари 2026 г., което води до повишение на разходите за труд, отчете министър Дилов.
При селскостопанските суровини се отчита поскъпване на палмовото масло, рапицата, пшеницата, докато спад има при суровата захар и царевицата, а минимална динамика се наблюдава при слънчогледа. Спрямо миналата година се наблюдава значително поскъпване при слънчогледа и палмовото масло, увеличение при пшеницата и рапицата, понижение при соята, суровата захар и царевицата.
При финансовия ресурс за предприятията не се наблюдава промяна, като лихвите по кредитите в евро остават по-високи от тези в лева. При международния транспорт се запазва сезонният модел на растеж през четвъртата седмица на януари, като настоящият ръст е значително по-висок спрямо същия за 2025 година.
По отношение на услугите и вътрешното търсене Петър Дилов каза, че българската икономика е "номер едно в Европейския съюз по растеж на сектора на услугите". Той цитира данни за ноември 2025 г., които показват ръст от 9,9 на сто спрямо същия период на миналата година при 0,3 процента средно за еврозоната и за Европейския съюз. Следващата страна след България е с 5,8 на сто, като някои страни отбелязват и сериозен спад. Икономическият министър в оставка подчерта, че важна е и структурата на растежа на услугите. С едни от най-високите темпове растат услугите в областта на информационните технологии (24,1 на сто), информационните дейности (31 на сто), както и професионалните дейности и научните изследвания (21,2 на сто).
Икономическият министър в оставка заяви, че българската икономика отбелязва и исторически висок растеж в оборота на вътрешната търговия. През всички месеци на миналата година индексът надвишава значително средноевропейските нива и е сред трите най-високи на Европейския съюз. През декември страната ни е на второ място в ЕС със 7,7 на сто ръст спрямо същия месец на миналата година. По думите на министър Дилов динамиката в търговията на дребно отразява нарасналата покупателна способност на населението при елиминиран ефект на цените.
По отношение на повишението на цените икономическият министър посочи, че има уверението на контролните органи, че се извършват проверки.