Динамиката на инфлацията от февруари до април ще окаже решаващо влияние върху изпълнението на критерия от България за еврозоната, посочват от ОББ

По неписано правило конвергентните доклади от Европейската комисия (ЕК) и Европейската централна банка (ЕЦБ) се позовават на априлските данни, което означава, че динамиката на инфлацията за трите следващи месеца от февруари до април ще окаже решаващо влияние върху изпълнението на този критерий от страна на България. Това посочва главният икономист на ОББ Емил Калчев в месечния макроикономически бюлетин на ОББ, съобщават от банката. В него, анализирайки последните данни на НСИ, от ОББ коментират ключови тенденции в икономиката на страната. 
В анализа се отбелязва, че данните за средната инфлация за последните 12 месеца на Евростат потвърждават разлика от 0,1 процентни пункта за изпълнение на критерия за ценова стабилност, заложен в договора от Маастрихт за прием в еврозоната. От ОББ припомнят, че на тази база страната ни подаде искане за изготвяне на извънредни конвергентни доклади от ЕК и ЕЦБ. 
През четвъртото тримесечие на 2024 г. българската икономика нарасна по-бързо от очакваното, с реално 3,4 процента в сравнение с четвъртото тримесечие на 2023 г. "Вследствие от това развитие за цялата 2024 г. също се очерта по-висок растеж от 2,8 процента според предварителните данни на НСИ", коментира Емил Калчев.
От страна на търсенето икономическата активност през миналата година се движеше от крайното потребление, което се увеличи с реално 4,3 процента при доминиращ относителен дял от 77,8 процента в структурата на БВП. "На този фон инвестициите се свиха с 1,1 процента, отразявайки политическата нестабилност в страната, но въз основа на своя над четири пъти по-малък дял от 17,2 процента не се отразиха сериозно на ръста на икономиката. Още повече, че нетният износ остана положителен (около 3,5 процента от БВП) въпреки спада на износа с 0,8 процента и увеличението при вноса с 1,3 процента през годината", отбеляза Калчев. 
От страна на производството, ръстът се движеше от услугите, строителството и индустрията. "Услугите нараснаха сериозно през годината - с 3 процента (реално), и изведоха БВП нагоре поради огромния си относителен дял от 64,2 процента. Въпреки че строителството увеличи продукцията си най-бързо с 5,2 процента, то далеч по-слабо допринесе за растежа на икономиката поради малкия си дял от 3,6 процента в БВП. На този фон динамиката на индустрията с ръст от 1,2 процента премина на положителна територия (спад от 5,4 процента за 2023 г.) и при дял от 17,1 процента също подкрепи ръста на БВП през годината", посочи Калчев.  
"Следва да се отбележи, че строителството ангажира и известна част от индустрията, поради което неговото значение не се ограничава само с прекия му относителен дял в БВП", допълни Емил Калчев. От своя страна селското стопанство се сви със 7 процента, но при дял от 2,8 процента то твърде слабо повлия на ръста на БВП през 2024 г., се отбелязва в анализа.
Във водещия в икономиката сектор на услугите всички отделни групи услуги нараснаха в реално изражение през миналата година, показват данните. Най-бързо се увеличи обемът услуги, доставяни от държавното управление, образованието, хуманното здравеопазване и социалната работа - с 5,5 процента, следвани от тези на търговията, ремонта на автомобили и мотоциклети, транспорта, складирането, пощите, хотелиерството и ресторантьорството - с 3,5 процента, и в сферата на създаването и разпространението на информация, творческите продукти и далекосъобщенията - с 3 процента. Финансовите и застрахователните дейности останаха на четвърта позиция с 2,9 процента реален ръст през годината, докато обемите услуги на групите "Култура, спорт и развлечения“ (0,8 процента), "Операции с недвижими имоти" (0,5 процента) и "Професионални дейности и научни изследвания" (0,5 процента) също се увеличиха, но по-бавно", отбеляза още главният икономист на ОББ Емил Калчев.