Дискусия за подобряване на качеството в българското образование се проведе в София днес

Дискусия на тема "Как образованието може да подобри демографската картина" се проведе в София днес в рамките на петия национален форум “Бизнесът и регионите", организиран от сп. BGlobal. БТА е медиен партньор на форума. В дискусията взеха участие Светла Костадинова, изпълнителен директор на Института за пазарна икономика (ИПИ), Михаил Ненов, заместник-кмет на Бургас, Николай Денков, представител на коалиция ПП-ДБ, бивш премиер на България и бивш служебен министър на образованието, Деница Сачева, представител на политическа партия ГЕРБ и бивш министър на труда и социалната политика и Галя Костова, прокурист на "Асарел-Медет" (подредбата е по реда на изразено мнение от участниците - бел. авт.).
Разговорът откри Светла Костадинова от ИПИ с доклад, озаглавен "Образование и регионално развитие - общи щрихи". В него икономистът представи пряката връзка между нивото на образованост на населението по места със степента на икономическото развитие на регионите. С други думи образователната структура на местното население може да бъде както катализатор, така и спирачка за икономическото развитие, се посочва в документа. Съгласно обобщените данни в него е налице голямо неравенство в постиженията на учениците на общинско ниво, като се формират "клъстери от общини" със слаб резултат в училище в Северозападна, Югоизточна и Североизточната част на България. Светла Костадинова представи и информация, според която има цели райони на страната, където населението с основно и по-ниско образование е над 50 процента. В доклада си, икономистът обърна внимание и върху спадащия интерес от страна на децата към изучаване на математика. А тази наука, според нея е от фундаментално значение за технологичното и цифрово развитие на България.
Изнесените данни не изненадаха участващите в дискусията.
Според Михаил Ненов от Община Бургас данните щяха да изглеждат по същия начин и ако бяха представени преди 5 или 10 години. Според него всеки път се изнасят подобни данни, след което не се прави нищо. Той смята, че ключов тук е въпросът какво ние като общество правим по темата за образованието, по която е нужно обединяване на усилията и ясно поемане на отговорност на всички отговорни по веригата институции.
Ненов посочи още, че независимо от отчитаните дефицити в образователната система на България трябва да се изтъкват и добрите примери и практики, които съществуват в сферата. Като такъв пример той даде ОУ “Климент Охридски“ в квартал “Меден рудник“ в Бургас, който се определя като сегрегиран. Моделът му, според зам.-кмета на града, е уникален, с решението на директора преди няколко години да включи учебното заведение в програмата за обучение на възрастни.  
Данните от доклада на ИПИ не са изненада и за Деница Сачева.
"Наясно сме с картината и с общите тенденции", заяви тя и изрази несъгласие с изразената теза, че не се предприема нищо за решаване на проблемите. 
“Образованието е абсолютен приоритет за всички политически сили", защити виждането си Сачева, с уговорката че са налице различия във вижданията. "Образованието отдавна беше сложено в центъра на дневния ред". Според нея в политическите партии е осъзната връзката между образованието, качеството ни на живот и на демокрацията в страната. Според нея има напредък в модернизирането на българското образование, като от 2017 г. е налице  приемственост в политиката.
Бившият социален министър се обяви за категоричната необходимост от тясно сътрудничество, общи стратегии и стратегически виждания, включително и за подготовката на кадри, между Министерствата на образованието и науката и на труда и социалната политика.
Относно отчетените в доклада на ИПИ регионалните различи, Сачева беше категорична, че не може да има универсални решения и трябва да спрат усилията за търсенето им. За целта е нужна децентрализация при решенията в образователната система, които да отчитат характеристиките и нуждите на отделните региони и населени места, на отделните деца и съществуващите културни модели.
Според Николай Денков честа практика е да се смесват предприетите мерки за достъп до образование с мерките за качество на образованието. По линия на обхвата, той отчете, че има напредък. Но по линия на политиките за качеството в образованието, Денков беше категоричен, че е налице сериозен политически проблем по реализиране на политики в тази посока, каквато е методиката за добавената стойност. Ето защо той призова за още по-тясно сътрудничество в работата по това направление между водещите политически фактори в страната. Повдигайки темата за доброто сътрудничество между партиите и резултатите от него, той изтъкна приемствеността с Красимир Вълчев, бивш министър на образованието, в полето на висшите учебни заведения. 
Като фундаментален проблем в образователната политика бившият министър-председател на България посочи предприемането на мерки и политики на парче, където липсва цялата картина за качеството в образованието. Друг ключов проблем за него е преходът на децата от 4 към 5 клас. Николай Денков смята, че част от решенията на проблемите включват промени в изпитите, учебниците и учебните програми.
Като представител на бизнеса в дискусията, Галя Костова сподели опита на “Асарел Медет“ и приноса на минно-добивната компания за образователната система в Община Панагюрище, с фокус върху дуалното обучение, където има завършил вече шести випуск, а тази есен е приет десетият такъв.
"Вече виждаме конкуренция за приема в професионалната гимназия. И децата, и родителите виждат ползите от дуалното обучение", заяви Костова. Освен ролята на компанията в професионалното образование в града, тя посочи други две инициативи - "Образование за всички" на Фондация "Асарел" към социално-слаби гимназисти и отпусканите срочни стипендии за отличници.
"Децата вече възприемат стипендиите като награда за положения от тях труд", сподели тя.