Тя акцентира, че само на „Булгаргаз“ ЕАД столичната „Топлофикация“ дължи 900 млн. евро, а на цялата група БЕХ – над 1,3 млрд. евро. Това е бреме, което изправя държавните енергийни дружества на лимита на възможностите им. Въпреки това „Булгаргаз“ ще продължи да изпълнява ролята си на обществен доставчик и да осигурява природен газ за потребителите на топлофикационни услуги в столицата, увери тя.
Според нея обаче това не изключва необходимостта от намиране на дългосрочно и устойчиво решение. Дебело искам да подчертая, че ако има проблем с топлоснабдяването, той няма да е причинен от задълженията към „Булгаргаз“, а от липсата на адекватна подготовка и организация за сезона от страна на „Топлофикация София“, посочи Петрова.
При контрола на качеството на топлофикационната услуга екипите на министерството установиха стряскащи факти и липса на елементарна управленска организация: към септември едва около 19 на сто инвестиционната програма и 31 процента от ремонтната програма са изпълнени, в район „София Изток“ положението е драматично – има голям брой аварийни спирания с обща продължителност над 2 месеца, а има само 5 аварийни екипа, които работят за отстраняването им, отбеляза тя.
По отношение на намаляването на мощностите на АЕЦ „Козлодуй“ заради ниските нива на Дунев министърът каза, че са набелязани около 7 варианта за конкретни технически решения, които биха дали възможност за задържане на нивото на реката. Работи се по проект за изграждане на дига в района на централата. Обследват се и други възможности, включително прехвърляне на водни количества от вътрешни резервоари към централата, добави тя.
За нас е от изключителна важност да намерим и разработим най-ефективното решение, което ще осигури дългосрочно безаварийната работа на централата при подобни екстремни условия, подчерта Петрова.
Тя увери също, че ядрената енергетика е стратегически избор за енергийната сигурност, икономическата конкурентоспособност и устойчивия растеж на страната. Проектът за изграждане на 7-и и 8-и блок на АЕЦ „Козлодуй“ остава приоритетен за правителството и с оглед необходимостта от осигуряване на сигурна и достъпна енергия в синхрон с предизвикателствата на европейската Зелена сделка. Работи се по изготвяне на пътна карта, която да идентифицира най-устойчивия начин за неговото продължаване. Следващият етап е превръщането на стратегическия избор в реален проект чрез последователно преминаване през техническите, регулаторните, финансовите и търговските процедури. Ключово за този процес е решенията да се вземат с необходимата предвидимост и отговорност, така че всяка стъпка да създава сигурна основа за следващата, каза още министърът.
Тя акцентира, че основен приоритет в енергийната политика на България е диверсификацията на източниците и маршрутите на енергийни ресурси, която ще гарантира сигурност и конкурентни цени за българските потребители. В тази връзка България води последователна политика за развитие на енергийната инфраструктура, в контекста на европейските цели за изграждане на взаимосвързан и единен общоевропейски енергиен пазар и засилване на енергийната сигурност. Азербайджан, Грузия и Турция са важни партньори за гарантиране сигурността на енергийните доставки за България и Европа, изтъкна министърът.Следва пълният текст на интервюто:
Министър Петрова, 31-вата конференция на ООН за изменението на климата (COP31) се провежда от 9 до 20 ноември в Анталия. Подписано бе ключово споразумение за мащабен регионален проект за трансграничен пренос и търговия с екологично чиста електроенергия между България, Турция, Азербайджан и Грузия. Инициативата вече е неофициално наричана „Южен газов коридор (TANAP) за електричество“ и цели дългосрочно подсилване на енергийната свързаност в Черноморския регион. Какво конкретно предвижда споразумението?
- Основен приоритет в енергийната политика на България е диверсификацията на източниците и маршрутите на енергийни ресурси, която ще гарантира сигурност и конкурентни цени за българските потребители. В тази връзка Република България води последователна политика за развитие на енергийната инфраструктура, в контекста на европейските цели за изграждане на взаимосвързан и единен общоевропейски енергиен пазар и засилване на енергийната сигурност. Република Азербайджан, Грузия и Република Турция са важни партньори за гарантиране сигурността на енергийните доставки за Република България и Европа.
Споразумението за стратегическо партньорство между нас надгражда подписания на 4 април 2025 г., в Баку Меморандум за разбирателство за сътрудничество в областта на преноса и търговията със зелена енергия.
Съвместните ни инициативи за сигурно бъдеще са ключът към постигане на устойчиво енергийно партньорство. Задълбочавайки го, ние се договорихме да работим за развитие на сектора на възобновяемите източници, за изграждане на устойчива инфраструктура и подобряване на междусистемната свързаност. Насърчаването на съвместни проекти в тези сектори, обменът на технологии и добри практики, както и стъпките за улесняване взаимодействието между публичния и частния сектор са сред основните направления, които обхваща споразумението.
Основният акцент по време на срещата е превръщането на досегашните глобални обещания в реални, измерими резултати и актуализирането на националните планове за климата до 2035 г. Какви решения ще предложи България и какви би подкрепила? Има ли промени в националния план за климата?
- На първо място бих искала да поставя акцент върху нашата инициатива за общ подход в отговор на глобалните предизвикателства, които стоят пред индустрията в Югоизточна Европа, а и на целия континент.
В период на трансформация, когато пред нас стоят ключовите задачи да осигурим достъпни, конкурентни и сигурни енергийни доставки, без да отстъпваме от амбициозните климатични цели, ние сме уверени, че Европейският съюз се намира в решителен момент, в който енергийният преход, индустриалната конкурентоспособност и енергийната сигурност трябва да се разглеждат като взаимносвързани приоритети.
За да преодолеем успешно тези предизвикателства, трябва да има активно сътрудничество между държавите чрез обмен на мнения и най-добри практики относно трансграничните междусистемни връзки, свързването на пазарите на електроенергия, ликвидността на пазара, ефективното ценообразуване и развитието на преносната инфраструктура. Така ще идентифицираме ключови пречки и практически възможности за регионална интеграция.
Особено внимание по време на дискусиите в Анталия бе обърнато на подобряването на инвестиционните условия, мобилизирането на публично и частно финансиране и справянето с пречките, свързани с разрешителните и регулаторните режими.
Диалогът ще се основава на съществуващите рамки за регионално сътрудничество и ще използва експертния опит на участващите държави и съответните регионални институции.
Така чрез общи действия и инициативи можем да постигнем работещи решения за подобряване на конкурентоспособността на нашите икономики в синхрон с препоръките в докладите Драги и Лета.
По време на двустранна среща с министъра на енергетиката и природните ресурси на Република Турция Алпарслан Байрактар се обединихте около необходимостта в кратък срок да бъде разширено енергийното сътрудничество между България и Турция в редица области. Кои са основните приоритетни проекти?
- Вече говорихме проекта за трансграничен пренос на зелена енергия между Азербайджан, Грузия, Турция и нашата страна. Подписаното в рамките на COP31 споразумение между нашите държави очертава рамка за засилено сътрудничество в енергийния преход, развитие на възобновяеми енергийни източници, изграждане на устойчива инфраструктура и подобряване на междусистемната свързаност.
Ако говорим за сигурност на доставките, това означава преди всичко свързаност и диверсификация, а ключово условие за тях е развитието на регионални енергийни коридори.
В този смисъл развитието на регионални енергийни коридори между нашите държави е водещо за укрепване на енергийната сигурност в Югоизточна Европа.
Потенциал за надграждане на сътрудничеството съществува и в областта на търсенето на нефт и природен газ в изключителната икономическа зона на България в Черно море. Както е известно, в Блок „Хан Тервел“, заедно с О Ем Ви (OMV) и „Шел“ (Shell) участва и турската петролна корпорация „Търкиш Петролиъм“ (Turkish Petroleum, ТРАО), която пък работи в турското газово находище „Сакария“, разположено в съседство.
Съществуват много възможности за разширяване и задълбочаване на сътрудничеството между България и Турция и от нас зависи да ги използваме пълноценно в интерес и на двете държави.
Турция е стратегически, доверен партньор на България, и то доказан през годините.
Многократно споменахте, че е нужно засилване на регионалното сътрудничество по отношение на критично ниското ниво на река Дунав, което затрудни работата и на АЕЦ „Козлодуй“, какви мерки набеляза и предприе Министерството на енергетиката в тази посока?
- Безпрецедентно ниските нива на реката през изминалото лято поставиха редица предизвикателства пред надеждното и сигурно функциониране на АЕЦ „Козлодуй“. Благодаря от сърце на екипите за тяхната всеотдайна работа, осигурила безпроблемната дейност на централата в тези критични условия.
Едновременно с това ние сме наясно, че не става въпрос за инцидентно явление, а за тенденция, която може да се задълбочава. Климатичните промени поставят пред нас сериозни предизвикателства и ние работим активно за да осигурим сигурността в снабдяването от АЕЦ „Козлодуй“ в средносрочен и дългосрочен план.
Бяха събрани актуални данни за нивото на Дунав, заснето бе речното дъно в района на централата и бяха направени хидроложки анализи. Извършено бе хидравлично моделиране с помощта на математически модел за оценка на възможния ефект върху нивото на реката. Набелязани са около 7 варианта за конкретни технически решения, които биха дали възможност за задържане на нивото на реката. Работи се по проект за изграждане на дига в района на централата. Обследват се и други възможности, включително прехвърляне на водни количества от вътрешни резервоари към централата.
За нас е от изключителна важност да намерим и разработим най-ефективното решение, което ще осигури дългосрочно безаварийната работа на централата при подобни екстремни условия.
Обявихте, че ядрената енергетика е приоритет в енергийната политика на правителството, какво е развитието на проекта за изграждането на нови мощности на АЕЦ „Козлодуй“?
- Ядрената енергетика е стратегически избор за енергийната сигурност, икономическата конкурентоспособност и устойчивия растеж на страната. С над пет десетилетия опит в експлоатацията на ядрени мощности, изградена професионална общност и експертен потенциал България има силна основа за следващия етап от развитието на сектора.
В този смисъл значението на „АЕЦ Козлодуй“ за българската електроенергийна система и последователните усилия на правителствено ниво за реализиране на проекта за новите мощности на централата имат ключово значение за енергийната сигурност на страната. Изграждането на 7-и и 8-и блок ще бъде важен двигател за инвестиции, технологичното развитие и модернизация на българската индустрия, създавайки нови възможности за висококвалифицирана заетост.
Проектът за изграждане на 7-и и 8-и блок на АЕЦ „Козлодуй“ остава приоритетен за правителството и с оглед необходимостта от осигуряване на сигурна и достъпна енергия в синхрон с предизвикателствата на европейската Зелена сделка. Новото ръководство на проектната компания вече направи оценка на свършеното до момента и на напредъка по проекта. Работи се по изготвяне на пътна карта, която да идентифицира най-устойчивия начин за неговото продължаване.
Следващият етап е превръщането на стратегическия избор в реален проект чрез последователно преминаване през техническите, регулаторните, финансовите и търговските процедури. Ключово за този процес е решенията да се вземат с необходимата предвидимост и отговорност, така че всяка стъпка да създава сигурна основа за следващата.
Има ли риск столичани да останат без парно, след като общите задължения на „Топлофикация София“ към „Булгаргаз“ и Българския енергиен холдинг (БЕХ) надхвърлят 1,280 милиарда евро, а топлопреносната мрежа на дружеството не е в добро състояние? Какви са евентуалните решения на проблема?
- Само на „Булгаргаз“ ЕАД столичната „Топлофикация“ дължи 900 млн. евро, а на цялата група БЕХ – над 1.3 млрд. евро. Това е бреме, което изправя държавните енергийни дружества на лимита на възможностите им. Въпреки това „Булгаргаз“ ще продължи да изпълнява ролята си на обществен доставчик и да осигурява природен газ за потребителите на топлофикационни услуги в столицата. Това обаче не изключва необходимостта от намиране на дългосрочно и устойчиво решение. Дебело искам да подчертая, че ако има проблем с топлоснабдяването, той няма да е причинен от задълженията към „Булгаргаз“, а от липсата на адекватна подготовка и организация за сезона от страна на „Топлофикация София“.
При контрола на качеството на топлофикационната услуга екипите на министерството установиха стряскащи факти и липса на елементарна управленска организация: към септември едва около 19 на сто от инвестиционната програма и 31 на сто от ремонтната програма са изпълнени, в район „София Изток“ положението е драматично - има голям брой аварийни спирания с обща продължителност над 2 месеца, а има само 5 аварийни екипа, които работят за отстраняването им.
Дългосрочното решение според мен е в това да се създаде управленска структура, която да осигури гарантиране на качеството на топлофикационната услуга.