Рискът от дългова криза, който застрашава глобалната икономика от четири години, започва да намалява, заяви Парижкият клуб в годишния си доклад за 2023 г., предаде Ройтерс.
През 2020 г. по време на пандемията започна серия от неизпълнения по кредити от държави като Замбия и Шри Ланка и продължи през следващите години заради последиците от войната на Русия в Украйна и растящите глобални лихвени проценти, коета засили натиска върху крехките финанси в много бедни нации.
Парижкият клуб, неформална междуправителствена организация, отпускащи кредити на държавно ниво, съставен от представители от 22 официални страни кредитори, заяви, че ситуацията се променя, дори когато преговорите за преструктуриране на дълга са в ход в страни като Украйна и Кения.
"Призракът на още една голяма дългова криза бавно отшумява", каза Парижкият клуб в доклад, публикуван на годишната среща в Париж. "Но бдителността не трябва да намалява във време, когато много кредитополучатели имат изискуеми значителни външни плащания, ограничено фискално пространство и големи инвестиционни нужди."
Организацията заяви, че завръщането на страните от Субсахарска Африка на пазарите на еврооблигации тази година, стабилизирането на нивата на дълга на страните с ниски доходи и потенциалният пик на глобалните лихвени проценти, дават повод за оптимизъм.
В доклада обаче има и опасения, между които дали механизмът, използван за координиране на преговорите за дълга на най-бедните страни в света, наречен Обща рамка, е подходящ за целта.
Глобалната рейтингова агенция "Стандарт енд Пуърс" (S&P) също така отбелязва загрижеността си относно емитирането на дълга на африканските еврооблигации, което Парижкият клуб посочва като причина за оптимизъм. Роберто Сифон-Аревало, управляващ директор и глобален ръководител на анализи и изследвания "Суверенни и международни рейтинги на международни публични финанси (IPF)" в "Стандарт енд Пуърс" заяви, че се очаква страните по света да емитират "адекватно равнище" на дълг от близо 11,5 трилиона долара.
Украйна, чиято финансова съдба остава несигурна, след като предложеното ѝ преструктуриране на дълга удари на камък по-рано този месец, се споменава само в една таблица на доклада, който е от 99 страници. Страната не е била в дневния ред на срещата, каза представител на Парижкия клуб.
Докладът също така засяга усилията на Парижкия клуб да направи преговорите за дълга по-прозрачни - включително чрез неговата инициатива от 2003 година за споделяне на данни със Световната банка, която позволява на банката да провежда широкомащабни съгласувания.
Но Мануела Франсиско от отдел за икономическа политика и дълг на Световната банка също предупреди, че размиването на границите между групите кредитори - с повече контролирани от държавата кредитори, начисляващи лихви над 5 на сто на държавите с ниски доходи, ще продължи да натоварва техните финанси.
Китай, който се превърна в най-големия двустранен кредитор на поредица от страни с ниски доходи, има сложна мрежа от кредитиране чрез държавно контролирани институции, от които светът се опитва да се откъсне.
Сюан Чанън, заместник-управител на Китайската народна банка, не поднови искането на Пекин многостранните кредитори да поемат загуби по дълга си, но ги призова да предоставят повече безвъзмездни средства и заеми с "по-дълбоко ниво на субсидиране при облекчени условия".
"Те трябва да покажат повече усилия, за да помогнат на страните в затруднено положение", пише той.
В доклада се казва още, че се водят преговори между Етиопия и Международния валутен фонд (МВФ). Официалните кредитори спряха изплащането на дълга на африканската страна, докато не се постигне споразумение за програма на МВФ.
"Секретариатът (на Парижкия клуб) се надява, че Етиопия и МВФ ще успеят да постигнат споразумение относно условията на програма през 2024 г."