Добивите от жътвата в Югоизточна България са под обичайните нива, а качеството на продукцията е сериозно компрометирано, съобщават от Българския фермерски съюз

Българският фермерски съюз съобщи, че след екстремните студове през април, добивите от жътвата в Югоизточна България са под обичайните нива, а качеството на продукцията е сериозно компрометирано. Браншовата организация се позовава на коментара на Мариян Пеев, член на Български фермерски съюз (БФС), председател на земеделската кооперация "Мъглен" и на Българската асоциация за иновативно земеделие. 
При рапицата добивите са 145 килограма от декар, което означава загуба на около 50 процента от добивния потенциал. Пшеницата, в зависимост от степента на поражение, дава между 400 и 550 килограма от декар, при очаквани добиви от около 650 килограма от декар. Най-силно пострадалите посеви едва достигат 400 килограма от декар. Семената са дребни, с нисък хектолитър и липса на тегло - признак за стресово развитие след мраз и внезапни горещини, обяснява Мариян Пеев.
Смесените стопанства като "Мъглен" търпят двоен удар - освен зърнените култури, сериозно са пострадали и овошките. Обезщетенията от държавата все още не са изплатени. В тази обстановка земеделците са изправени пред несигурни прогнози и реални загуби, подчертават от Българския фермерски съюз.
Пшеницата се търси на около 300 лева за тон, а ечемик - на 280 лева за тон. При добив от 500 килограма от декар, стопанствата са в загуба. По думите на Пеев, реалната цена, при която производството има икономическа логика, трябва да бъде поне 400 лева за тон.
"Не всичко се свежда до разплащания с доставчици на семена, торове, препарати и ренти. Всеки разход трябва да се осмисли стратегически, защото грешката може да е фатална", коментира Пеев, допълвайки, че земеделието в този момент изисква не просто усилия, а прецизност - в технологиите, в управлението и в прогнозата.
В условията на несигурност Пеев вижда решение в добре адаптирани агрономически практики и в технологиите, разработени от Българската асоциация за иновативно земеделие (БАИЗ). Според него единственият начин да се подготви следващата кампания, без да се затъне в загуби, е да се инвестира в решения, които реално намаляват риска и оптимизират разходите. Картината не е лесна, но стратегията започва с ясно осъзнаване на реалността - и с отказ от илюзии, че само трудът е достатъчен, подчертава той.
По-рано тази седмица директорът на Добруджанския земеделски институт - Генерал Тошево (ДЗИ) доц. д-р инж. Илия Илиев каза, че се надяват на една идея по-добри добиви в сравнение с миналата година. Той посочи също, че към момента резултатите от ечемик показват същата тенденция, като добивът е с 10-15 на сто по-висок в сравнение с миналата година.